Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
— Ами ако и останалите пещери са наводнени?
— Je ne sais pas — сви рамене Жерар. — Не знам, но тук определено се наводнява.
Роланд се обърна към нея.
— Какво ще правим? Ако искаш да останеш, аз ще остана с теб.
Лена освети отвора на тунела и се запита какво ли ги чака в мрака. Но френският войник беше прав. По-добре да тръгнат към неизвестното, отколкото да останат тук, където смъртта беше почти сигурна.
Тя изправи гръб и се обърна към двамата мъже.
— Тогава да тръгваме.
16:04
Бурята подмяташе безмилостно хеликоптера. Дъждът шибаше яростно стъклата и чистачките на машината бяха почти безполезни. Макар че до залез-слънце оставаха още два часа, тежките черни облаци, надвиснали над планината, превръщаха деня в нощ.
Пилотът до Грей се бореше с уредите за управление. Вятърът блъскаше малкия хеликоптер сякаш от всички страни едновременно, докато се издигаха все по-високо в Алпите. Накрая прелетяха над един планински проход и в долината след него видяха пръснати светлини.
— Огулин! — извика пилотът в радиостанцията си и избърса избилата на челото му пот. — В тази буря мога да ви закарам само дотук. Според докладите времето в планините нататък било още по-лошо.
Грей се обърна към Сейчан, която се беше разположила невъзмутимо отзад, без да обръща внимание на турбулентното изкачване в планините. Тя сви рамене: приемаше промяната в плана съвсем равнодушно.
Преди половин час бяха кацнали в столицата на Хърватия Загреб, където ги чакаше местен пилот с хеликоптер. Пътуването до координатите на изчезналия френски отряд би трябвало да продължи само петнайсет минути, но бурята бе удвоила времето, а сега заплашваше да ги запрати обратно на земята.
Грей се огледа. Не искаше да губят време и беше готов да принуди пилота да продължи напред. Колкото повече се бавеха, толкова по-вероятно бе да изгубят следите на изследователския екип и охраната му. Но когато погледна черното небе и проблясващите над върховете мълнии, се отпусна в седалката и отстъпи:
— Свалете ни.
Пилотът кимна, въздъхна с облекчение и насочи машината към светлините в долината.
— Мога да кацна в полето до града. Ще се обадя да ни чака кола. След като най-лошото от бурята отмине, може да опитаме отново. Но ми се струва, че ще стане най-рано утре сутринта. Мога да уредя хотел.
Грей почти не го слушаше — вече съставяше наум графика и търсеше алтернативи.
— Колко време ще ни трябва да стигнем пеша?
Пилотът го изгледа скептично.
— Можете да вземете кола до село Биелско, което е само на шест километра оттук. След това остават четирийсет минути преход, но при добро време. В тази буря, в гъстата гора и без пътеки, ще ви отнеме часове и като нищо можете да се изгубите. По-добре изчакайте бурята да отмине.
Силен порив на вятъра подметна хеликоптера, сякаш за да подчертае думите му. Пилотът насочи цялото си внимание към управлението на машината и я спусна към полето.
Грей извади телефона. Сложи пръст върху екрана, за да получи достъп до файловете на мисията. Беше прегледал всичко по пътя до Загреб и знаеше какво трябва да открие. Отвори снимка на мъж на около петдесет и пет с прошарена коса и алпинистка екипировка, застанал на ръба на пропаст.
Обърна се и показа снимката на Сейчан.
— Фредрик Хорват, шефът на местния планинарски клуб. Неговата група влязла първа в пещерите горе и ги запазила в тайна, докато се събере изследователски екип.
Сейчан се наведе напред.
— И живее в това градче ли?
— Да. И предполагам, че познава тези планини по-добре от всеки друг. Ако може да ни заведе дотам…
Сейчан се поизправи.
— Няма да е нужно да чакаме до сутринта.
— Имам адреса му.
Пилотът приземи хеликоптера на обширно поле. Скоро фарове пронизаха сумрака и се понесоха към тях. Грей и Сейчан слязоха и се сгушиха в якетата си, за да се предпазят от шибащия дъжд. Веднага щом колата пристигна, двамата се качиха на задната седалка.
След като потеглиха, Грей даде на шофьора — млад мъж, казваше се Даг — името и адреса на местния планинар.
— А, Фредрик… познавам го — каза Даг и се усмихна широко, показвайки дупка на мястото на един преден зъб. — Градчето е малко. Той е побъркан. Пълзи из онези пещери. На мен ми дай въздух. Колкото повече, толкова по-добре.
— Опитах се да му звънна — каза Грей. — Не вдига.
— Може да е в кръчмата. В хотел „Франкопан“. Живее наблизо. Много хора се събират в кръчмата при буря. Приятно е да пиеш ракия, докато вещиците вият.
Изтрещя гръм, достатъчно силен да разтресе прозорците на колата. Даг леко се сниши, после се изправи и се прекръсти.