Лабиринтът от кости

Войникът се намръщи.

— Канех се да тръгна, когато… — Поклати глава. — Не помня.

— Крадците взривиха входа — обясни Лена. — Взривът ви е зашеметил.

Жерар се изправи несигурно, като се подпираше на стената с една ръка. Метна оръжието си на рамо и се загледа във водата, която се плискаше в краката му.

— Пещерата се пълни с вода — каза Роланд. — Трябва да се качим колкото се може по-нависоко.

Войникът не му обърна внимание и се отдалечи. Откачи от колана си фенерче и го насочи към тунела, водещ към съседната зала. Няколко метра по-навътре водата го бе заляла напълно.

Лена застана до него.

— Мисля, че Роланд… че отец Новак е прав. Трябва да се изкачим по-високо, да останем над нивото на водата.

Жерар поклати глава.

— Спасителният екип няма да дойде навреме.

— Тогава какво да правим? — попита Роланд.

Жерар ги поведе към каменната завеса и посочи зад нея. Лена надникна и видя, че скривалището на войника е всъщност отвор на друг тунел, който започваше на няколко стъпки над водата.

Но накъде водеше?

Тя се обърна и видя, че Жерар вади от джоба си някакъв лист. Разгъна го и го разстла на стената. Оказа се, че е ръчно начертана карта на пещерната система.

— Ние сме тук — каза той и посочи с пръст. — Според геологическото проучване на Райтсън на района тази пещера е свързана със серия тунели и пещери, които продължават по-надълбоко и навътре през планината. Може би чак до Дулина пропаст.

Жерар се обърна към Роланд, но свещеникът гледаше със съмнение.

— Какво има предвид? — попита Лена.

— На път насам мина през град Огулин, нали? — попита Роланд.

Тя кимна и си спомни тихото средновековно градче с каменния му замък и старите къщи.

— Огулин се намира над най-дългата пещерна система в Хърватия, повече от двайсет километра пещери, проходи и подземни езера. Един от отворите към тази система се намира в центъра на града.

— В центъра на града ли? — изненада се тя.

— Река Добра извира от съседната планина и прокопава дълбока клисура, която минава през половината Огулин — обясни Роланд. — В центъра на града тя пада в пропаст и продължава като подземна река. Това място се нарича Дулина пропаст. Има легенди за момиче на име Дула, което се хвърлило в бездната, за да не бъде омъжено за някакъв стар и жесток благородник.

Лена се обърна към френския войник.

— Значи смятате, че пещерите могат да ни отведат до онази пропаст и до изход към повърхността?

— Райтсън мислеше така — каза Жерар. — Но пещерната система не е проучена изцяло.

— Колко далеч е градът?

— На около седем километра по права линия — отвърна Роланд.

„Седем километра…“

Изпълни я отчаяние.

— Имам въжета, алпинистка екипировка и резервни батерии в раницата — каза Жерар.

Лена се загледа в покачващата се вода, като се мъчеше да потисне паниката си.