Игра на криеница
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на криеница». Краткое содержание книги:
Глава 24
Полицаите оформиха плътен кръг да затулят Питър и затъркаляха носилката към приближаващата се на заден ход линейка.
Няколко неща едновременно ми направиха впечатление. Беше побелял като платно. По бузата и врата му се виждаше нещо като паяжина от пръски кръв. Униформената му риза беше срязана и се виждаше още чернееща съсирена кръв, която капеше от лакътя му.
Питър няма вид на прострелян, рекох си, докато гледах как го качват в линейката. Има вид на мъртвец.
— Пазете се — крещеше Мълфорд и ме влачеше подире си. — Това е жена му.
— Не е сега моментът, мама му стара — озъби се чернокожият медик и го избута настрани.
— Божичко, божичко — вайкаше се Мълфорд и въртеше отчаяно глава. После ме стисна за рамото. — Съжалявам, Дженийн. Това не биваше да се случва.
— Какво е станало? — попитах.
— И ние не знаем със сигурност — отвърна ми с побеляло лице и сви рамене. — Самият аз съм съвсем отскоро тук. Предполагаме, че Питър се е отбил по време на смяната си да си вземе кафе. И е налетял на въоръжен грабеж. Двама типове от Ямайка. Имали нещо като автомат. Нашите попаднали в засада. Сега търсим ония двамата.
Мълфорд се извъртя рязко при появата на една жилеста, неочаквано яка медичка през вратата на магазина за хранителни стоки.
— Как е тя? — попита я.
Тя ли? — озадачих се.
Направих крачка вдясно и погледнах във вътрешността на магазина. И ги видях: още трима медици от спешна помощ, заобиколили друго тяло.
Пристъпих напред и мярнах разпилените руси коси до падналата полицейска фуражка. И ми се стори, че съм се блъснала с лице в невидима електрифицирана ограда. Абсолютно безпричинно взех да кимам на себе си.
На пода, сред локва от кръв, лежеше мъртва шефката ми Елена, с разкъсано на ивици от куршумите гърло.
Глава 25
Едно от неподвижните й очи — непростреляното — се беше отворило широко и гледаше в тавана. Заобиколена бе отвсякъде с кръв, сякаш някой бе ритнал неволно пълна с кръв кофа. По униформата й. По купчинката съборени флакони със синя течност за автомобилни чистачки. По хирургическите ръкавици, които един от санитарите сне с изречена на глас псувня. Петна, размазани дири и ужасната медна миризма на аленочервена кръв.
— Съжалявам — обърна се медичката към Мълфорд. — Горката. Надупчена е поне на шест места по лицето и врата, плюс още четири в долната част на корема. Починала беше от загубата на кръв, преди да успеем да дойдем.
— А онзи? — попита Мълфорд и посочи вляво от себе си?
Проследих жеста му: сочеше чифт боси кафяви ходила, щръкнали от края на прохода по начин, който напомняше нозете на лошата вещица изпод къщата на Дороти в „Магьосникът от Оз“.
— Обслужващият бензиностанцията ли? — попита медичката и завъртя глава. — Май е поел с врата си цял откос. Загинал е на мига.
Бавно кимнах при получаването на тези нови сведения. Значи, и трета жертва е имало?
Гледах с отворени уста оплисканите с кръв и сиво вещество стелажи с храни, месинговите гилзи от патроните, изпотрошените стъкла. Във въздуха се носеше мощната болнична воня на изпразнени вътрешности. За пръв път се приближавах така плътно до толкова много насилие и смърт. Пред очите ми беше истинска кървава баня.
Залитайки, последвах Мълфорд навън, за да се махна от вонята, и ми се стори, че тълпата отвъд жълтата лента е станала двойно по-голяма. Мъж на средна възраст, без риза, само по срязани шорти и панамена шапка, изведнъж се пресегна под лентата и приближи една гилза към зачервените си очи.
— Ей, не пипай нищо! — изкрещя Мълфорд и хукна към него.
А аз точно в този миг съзрях пистолета.
Върху омърляния с масла асфалт, някъде по средата между първата помпа и входа за магазина, до яркожълт полицейски конус, с каквито обозначават уликите, лежеше плосък черен пистолет.
Но когато се приближих да го огледам по-добре, се убедих, че бъркам. Не беше обикновен пистолет, а малко по-голям. Черен картечен пистолет с дупчици около цевта. Ръкохватката му беше омотана със сив изолирбанд, няколко драскотини личаха до надписа „Intratec Miami 9 mm“.
Застоях се приведена над оръжието. Буквално не можех да отлепя очите си от него.
Не толкова защото ми заприлича на пистолета, който бях видяла на яхтата на Питър.
А защото беше точно същият пистолет, който бях видяла на яхтата на Питър.
— Правилно чу — каза Мълфорд по радиото си, докато се приближаваше към мен. — Незабавно изпрати ония детективи. Тука е като проклетото чикагско клане в деня на Свети Валентин. Кажи им, че полицай Карденас е загинала по време на въоръжен грабеж с убийство. Това би трябвало да ги размърда.