Към небето

— Аз, господине! — отговори Досадник и се изпъна още повече.

— Браво. Ти си щурмови командир.

Ахнах.

Коб ме погледна, но не каза нищо.

— Джорген, ще ти трябват двама помощник-командири. Искам имената до края на деня.

— Мога да ви ги кажа още сега, господине. — Той посочи двамата си приятели — по-ниско момче и друго, по-високо. — Артуро и Нед.

Коб отбеляза нещо на клипборда.

— Чудесно. Всички да си изберат места. Сега ще…

— Чакайте — прекъснах го аз. — Това ли е? Така ли се избира щурмови командир? Няма ли поне да видите как се справяме преди това?

— Заемете местата си, кадети — повтори Коб, без да ми обръща внимание.

— Ама… — не се примирявах аз.

— Освен кадет Спенса — продължи той, — която да ме чака в коридора.

Прехапах език и изфучах към коридора. Трябваше да потисна негодуванието си, но… я стига! Той веднага посочи Досадник. Просто така ли?

Коб ме последва, след това затвори спокойно вратата. Подготвих се за избухване, но той се врътна към мен и засъска.

— Да не би да се опитваш да провалиш всичко, Спенса?

Преглътнах отговора, шокирана от неочаквания му гняв.

— Ти имаш ли представа, че ми се наложи да си заложа главата, за да те вкарам в този клас? — продължи той. — Отрекох, че си седяла в стаята часове наред, настоявах, че тестът ти е почти съвършен. Независимо от това ми бяха нужни цялата ми репутация и влияние, които съм си извоювал през годините, за да постигна своето! А ти при първия възможен случай надигаш глас.

— Ами… Но вие не видяхте какво правеше този преди часа! Той се перчеше, твърдеше, че ще стане щурмови командир.

— Оказва се, че има основателна причина!

— Ама…

— Ама какво? — попита Коб.

Преглътнах думите, които се канех да избълвам и замълчах.

Той си пое дълбоко дъх.

— Добре. Успяваш да се контролираш поне донякъде. — Той потри вежди с палец и показалец. — Съвсем същата си като баща си. През половината време имах желание да го удуша. За съжаление, ти не си той — налага ти се да живееш с онова, което той е направил. Трябва да се контролираш, Спенса. Ако излезе така, сякаш те закрилям, някой ще изпищи, че не е редно и ще те извадят от класа ми за нула време.

— Значи не можете да ме закриляте? — попитах. — А може да закриляте сина на аристократ, на когото дори не му се е налагало да попълва теста.

Коб въздъхна.

— Извинявам се — подхвърлих.

— Не, аз започнах темата — съгласи се той. — Ти знаеш ли кое е това момче?

— Син на Първи гражданин.

— Синът на Джешуа Уейт, героиня от Битката за Висина. Тя е летяла седем години със ЗСД и има над сто потвърдени сваляния. Съпругът ѝ е Алджърнън Уейт, председател на Народното събрание и старши майстор в най-голямата междупещерна компания за строеж на изтребители. Те са сред най-видните личности в долните пещери.

— Значи синът им и приятелите му ни стават командири само заради онова, което са направили родителите им, така ли?