Пенрик [bg]

Подгъвът, уви, стигаше едва до средата на прасците му. Найкис го посочи мълчаливо.

— Да, досетих се, че това ще се окаже проблем. Хайде, момиче, помогни ми. — Зире грабна от леглото друга пола, по-тъмносиня и с воланчета по подгъва. С общи усилия двете я пришиха към подплънката около ханша на Пен и това удължи роклята до глезените му. Коланче от медни брънки около кръста завърши тоалета. Зире отстъпи крачка назад да огледа делото си и нацупи устни. Пенрик примигна дружески в отговор.

— Богове пет — промърмори Найкис. — Изобщо не е честно.

— Именно — съгласи се Зире и въздъхна издълбоко.

— Какво? — попита Пенрик, когато съзерцателното мълчание се проточи.

— Няма значение, просветени. — Зире се обърна и отвори друга ракла. Извади отвътре сабо с по-дебела подметка при петата, отколкото при пръстите. — Пробвай ги.

Той седна колебливо.

— Сандали с равна подметка няма ли да са по-подходящи? И така съм си доста висок.

— На богините е разрешено да се извисяват — отвърна Зире и потупа с пръст бузата му. — И което е по-важно, токчетата ще променят походката ти. Няма смисъл да те разкрасяваме така, ако тялото под дрехите и прическата крачи като мъж.

След кратко колебание Пенрик кимна и Найкис коленичи пред него да нагласи кожените каишки, като внимаваше да не обели лака на ноктите му. Пенрик се изправи и тръгна предпазливо из стаята. Измърмори нещо на адрийски.

— Какво казахте, просветени? — попита Найкис.

— Мира казва, че е рискувала живота си на три пъти по-високи токчета по калдъръмени улици с дълбоки канали отстрани, които само чакат да стъпиш накриво, и да не съм се държал като бебе. — При втората обиколка на стаята Пен вече не залиташе толкова, а при третата ходеше нормално и Найкис се зачуди какви ли бързи уроци му преподава в момента неговият многопластов демон.

— И какви са името и историята на тази висока и елегантна червенокоса дама, просветени? — попита Найкис. — Както и тези на прислугата ѝ? — Толкова често меняха самоличността си напоследък, че започваше да им губи дирята.

— А. Добър въпрос.

Пен тръгна към пейката и Зире побърза да каже:

— Не се пльосвай. Разстели внимателно полите.

Той се поколеба, после изпълни инструкцията относително успешно.

— Май ще е най-добре да се казвам Мира. Така ще го запомня лесно. Колкото до историята… хм. Дори не знам колко време ще продължи този маскарад.