Двор от крила и разруха

Устата й затрепери и аз посегнах към ръката й, която бе обвила около себе си. Стиснах я нежно и по пламналото й лице се зарониха сълзи.

— Преспах с Касиан, защото съзнавах, че и за него няма да значи нищо. Знаех, че само така ще имам късмет да се освободя. Ако бях казала на родителите си, че предпочитам своя собствен пол… Ти познаваш баща ми. Двамата с Берон щяха да ме вържат на брачното легло за Ерис. Буквално. Но ако бях покварена… е, тогава имах шанс за свобода. Виждах как ме гледа Азриел… знаех какво изпитва към мен. И ако бях избрала него… — Тя поклати глава. — Нямаше да е справедливо. Затова преспах с Касиан, а Азриел реши, че не го смятам за достоен, и тогава всичко отиде по дяволите, и… — Пръстите й стиснаха моите. — След като Азриел ме намери с онази бележка, закована в утробата ми… Опитах да му обясня. Но той побърза да ми признае какво чувства към мен и… Паникьосах се и за да го спра, за да не ми каже, че ме обича, просто се обърнах и си тръгнах, и… и след това нямах сили да му обясня. Нито на него, нито на другите.

Тя въздъхна пресекливо.

— Спя с мъже отчасти защото ми харесва, но… и за да не събуждам подозренията на околните.

— Рис не би го интересувало. Едва ли някой от Веларис би се възмутил.

Тя кимна.

— Веларис е… убежище за такива като мен. Онази кръчма… собственичката й Рита е като мен. Много от нас ходят там, без никой да разбере истината.

Нищо чудно, че почти живееше в онази пивница.

— Но тази част от мен… — Мор избърса сълзите си със свободната си ръка. — Тя остана на заден план, когато семейството ми се отрече от мен. Когато ме нарекоха курва и боклук. Когато ме нараниха така. Защото тези неща… те не бяха част от мен. Не бяха истина и не… не ме определяха. Не успяха да ме прекършат, защото… защото така и не достигнаха най-съкровеното местенце у мен. Дори не подозираха. И аз продължих да го крия… Крия го, защото… — Тя вдигна глава към небето. — Защото живея в страх, че семейството ми ще научи… и ще ме опозорят, ще ме наранят заради едничкото нещо, останало напълно мое. Тази едничка истина. Няма да им го позволя… няма да допусна да я унищожат. Дори да пробват. Затова и рядко… Чак по време на Войната намерих първата си любовница.

Тя се умълча за дълго, опитвайки да прогони сълзите си.

— Нефел и нейната любовница — вече съпруга — ми дадоха смелост да го направя. Толкова им завиждах. Не лично на тях, а заради… заради онова, което имаха. Откритата им връзка. Защото живееха сред народ, където това не беше грях. Но по време на Войната, когато прекосявах целия свят… Не виждах никого от дома ми с месеци. И за пръв път беше безопасно. Една от човешките кралици…

Приятелите, за които бе говорила с такъв плам, които бе опознала толкова отблизо.