Двор от крила и разруха

* * *

Силата на Азриел се изчерпа в началото на лагера ни.

Момичето, независимо от изгарянията и раните от бичуване по луннобялата му кожа, можеше да върви.

Сивкавата светлина на зората вече се разливаше над света, а утринната мъгла се виеше около глезените ни, когато закрачихме през лагера. Азриел, притиснал Илейн към гърдите си, ръсеше кръв по целия път — нищожно количество в сравнение с потоците, които щяха да бликат от раните му без помощта на магическите превръзки. Имаше незабавна нужда от лечител.

Аз също. Притиснах с ръка дупката в рамото си, за да намаля кървенето. Момичето дори ми предложи да я превърже с жалките остатъци от дрехите си.

Нямах сили да му обясня, че съм елф и са ме простреляли с ясенова стрела. Трябваше да ме види лечител, преди треските да зараснат в плътта ми. Затова просто го попитах как се казва.

— Бриар — отвърна то с прегракнал от крещене глас. Казваше се Бриар.

Калта, която жвакаше под краката му, опръсквайки голите му пищяли, като че ли не го притесняваше. Беше вперило очи в палатките, във войниците, подаващи се сънено от тях. Един от тях съзря Азриел и изкрещя някой от лечителите да изтича до шатрата на шпионския главатар.

Рис се ответря на пътя ни още преди да прекосим първата редица от палатки. Погледът му се спря първо върху крилата на Азриел, а сетне и върху раненото ми рамо, върху бледото ми лице. Върху Илейн, накрая и върху Бриар.

— Не можех да я оставя — обясних, изненадана от дрезгавината в собствения си глас.

Чуха се забързани стъпки и Неста заобиколи една палатка, спирайки рязко в калта.

Като видя Илейн, все още в обятията на Азриел, от гърлото й се изтръгна стон. За пръв път чувах подобен звук от нея.

Не е ранена, пророних в онази стая от съзнанието й. Защото думите… бяха ми непосилни.

Неста отново побягна. Протегнах ръце към Рисанд, който крачеше към нас с изопнато от тревога лице…

Но Неста ме стигна първа.

Сподавих вика си на болка, когато обви с ръце врата ми и ме прегърна толкова силно, че ме остави без дъх.

Цялото й тяло се тресеше, а тя ридаеше и повтаряше отново и отново:

— Благодаря ти.

Рис се спусна към Азриел. Пое сестра ми от него и нежно я изчака да стъпи на земята. Олюлявайки се на краката си, Азриел програчи:

— Хелион ще трябва да свали оковите й.

Но Илейн като че ли не ги забелязваше — малката ми сестра просто се надигна на пръсти и целуна сенкопоеца по бузата. После дойде при двете ни с Неста, която се откъсна от мен, за да огледа чистото лице на Илейн, бистрите й очи.

— Трябва да те заведем при Тесан — каза Рис на Азриел. — Веднага.

Преди да успея да се обърна към сестрите си, Илейн преметна ръце през врата ми. Дори не усетих кога съм заплакала, чувствайки силната й като стомана прегръдка.

Не помнех лечителя, който ме беше закърпил, нито как Рис ме бе изкъпал. Как му бях разказала за случилото се с Юриан и Тамлин. Помня само, че Неста кръжеше около Илейн, докато Хелион сваляше оковите й, проклинайки работата на краля, дори да се възхищаваше на качеството й.