Нощна сянка

— А другото двукрак огнедишащ дракон, то тези алхимични същества биха могли да символизират теб и мен. — Матю изруга — късо, но от сърце.

Галоуглас изслуша търпеливо обсъждането ни, след което се върна на първоначалната си тема.

— И тази Д-Н-К живее в кожата ни, така ли?

— Не само в кожата, а и в кръвта, костите, космите, ноктите, навсякъде в тялото — обясни Матю.

— Хм. — Галоуглас потърка брадичката си. — И какъв точно въпрос имате предвид, когато казвате, че тази книга може да съдържа всички отговори?

— Защо се различаваме от човешките същества — просто рече Матю. — И защо вещица като Даяна може да износи дете на варг.

Галоуглас ни дари с лъчезарна усмивка.

— Имаш предвид твоето дете, Матю. Още в Лондон бях наясно, че леля е способна на това. Тя никога не е миришела другояче, освен като себе си — и като теб. Филип знаеше ли?

— Малцина знаеха — побързах да отговоря аз.

— Хенкок знаеше. Франсоаз и Пиер също. Предполагам, че на Филип му е било разказано всичко. — Галоуглас се изправи. — Е, тогава просто ще ида да взема книгата на леля. Щом е свързана с децата на Дьо Клермон, трябва да я имаме.

— Рудолф сигурно я е заключил здравата или я е пъхнал при себе си в леглото — предположи Матю. — Няма да е лесно да я вземеш от двореца, особено ако са открили Писториус и той в момента прави заклинания и всякакви пакости.

— Като стана дума за император Рудолф, можем ли да свалим онази огърлица от раменете на леля? Не мога да понасям проклетия символ.

— С удоволствие — казах, свалих веригата и хвърлих крещящия накит на масата. — Всъщност какво общо има този Орден на победения дракон с фамилия Дьо Клермон? Предполагам, че едва ли са приятели с Рицарите на Лазар, като се има предвид, че горкият уроборос беше частично одран и се душеше.

— Мразят ни и искат смъртта ни — с равен глас отговори Матю. — Дракулещи не одобряват широките възгледи на баща ми за исляма и отоманците и са се заклели да ни заличат. Така ще могат да изпълнят политическите си цели, без никой да им държи сметка.

— Освен това искат парите на Дьо Клермон — отбеляза Галоуглас.

— Дракулещи ли? — промълвих аз. — Но Дракула е човешки мит, целящ да всява страх от вампири. — Това бе митът на хората за вампирите.

— Подобно твърдение доста би изненадало патриарха на клана, Влад Дракона — обади се Галоуглас. — Макар че сигурно ще бъде доволен да научи, че ще продължава да ужасява хората и в бъдеще.

— Човешкият Дракула, онзи Дракон, известен като Набивача, е само един от люпилото на Влад — обясни Матю.

— Набивача беше гаден кучи син. За щастие вече е мъртъв и ни остава да се тревожим само за баща му, братята му и техните съюзници Батори. — Галоуглас изглеждаше донякъде ободрен.

— Според човешката легенда Дракула е живял векове и е възможно още да е жив. Сигурен ли си, че е наистина мъртъв? — не можех да повярвам.

— Гледах как Болдуин му откъсва главата и я заравя на петдесет километра от тялото му. Беше си съвсем мъртъв тогава и е съвсем мъртъв сега. — Галоуглас ме погледна с укор. — Не би трябвало да вярваш на тези човешки истории, лельо. В тях винаги има съвсем малко зрънце от истината.