Духът на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Demon Wars Saga #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-382-9
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Духът на демона». Краткое содержание книги:
Нова заплаха сега надвисва над Корона, тъй като силата на демона дактил не е напълно унищожена от героичната саможертва на светия монах Авелин Десбрис. Вместо това мракът е проникнал в най-святото място, а някога уважаван висш духовник се обръща срещу силите на доброто.
Може би този път злото няма да може да бъде спряно…
Стигна до другия бивак призори. Той не искаше да стряска хората, нито да ги плаши, ала установи, че най-добрият му шанс е да се приближи така, че жената да го разпознае. Той скоро бе около малкия бивак. Реши, че е бил достатъчно тих и с радост видя двете постелки и спящите. Зачуди се как да ги събуди, без да ги стресне и провокира към действие?
Реши да изчака до сутринта, да ги остави да се събудят сами, ала още когато се канеше да задреме за около час, усети, че го наблюдават.
Обърна и види една едра фигура да връхлита отгоре му. Макар че като всички монаси в Сейнт Мер-Абел Йойона бе тренирай войн, за едно мигване на окото той бе повален по гръб, върхът на много тънък меч докосна гърлото му, а отгоре му се бе надвесил силният мъж.
Йойона не направи никакъв опит да се съпротивлява и човекът, щом го разпозна, отстъпи леко.
— Няма други наоколо — чу се мелодичен глас, вероятно на елфа.
— Отец Йойона! — каза жената, щом се появи пред него. Тя се спусна и постави ръка върху силното рамо на пазителя и с едно кимване пазителят освободи монаха и му подаде ръка.
Йойона я хвана и бе изправен на крака с лекота, удивен от силата на мъжа не по-малко, отколкото от ловкостта му.
— Защо сте тук? — попита жената.
Йойона я погледна в очите, красотата и дълбочината им ни най-малко не бяха помрачени от сумрака наоколо.
— А вие? — попита той и тонът му накара и Пони и Елбраян да се успокоят.
Глава 30
В търсене на отговори
— Брат Талумус — бавно и спокойно каза барон Билдебург, като напразно се мъчеше да скрие напрежението си. — Кажете ми отново за посещението на Конър тук — къде се е спирал, какво е търсил.
Младият монах, напълно объркан, тъй като бе наясно, че не дава на барона това, което онзи иска, започна да говори така бързо и за толкова много неща, че думите му станаха почти неразбираеми. Баронът го потупа успокоително по рамото и младежът спря и си пое дълбоко въздух.
— Първо мина в стаята на абата — каза бавно Талумус, — не бе доволен, че е почистена, но какво можехме да направим. — След това отново повиши глас, развълнуван: — Не можехме да го оставим така — традицията го повелява! И ако имаме гости в манастира — а ние имаме много такива — не можехме да оставим стаята в кръв!
— Разбира се, разбира се — съгласи се барон Билдебург, като се опитваше да успокои монаха.
Роджър внимателно наблюдаваше новия си ментор, впечатлен от търпението му, от това как успяваше да насочва мисълта на бъбривия монах в нужната посока. Все пак виждаше напрежението по лицето на Рочефорт, който, също като него, разбираше, че тук ще намери твърде малко отговори. В Сейнт Прешъс, където нямаше нито един отец, който да замести абат Добриниън, цареше пълен хаос. Монасите търчаха във всички посоки, а клюките се чуваха дори във времето за молитва. Една от тях изнерви много Роджър и Рочефорт — новината, че Сейнт Прешъс скоро ще има нов абат, назначен от Сейнт Мер-Абел.
За Роджър и Рочефорт това само потвърждаваше подозренията на Конър, че върховният абат стои зад убийството на Добриниън.
— Оставихме паура обаче — продължи брат Талумус. — Поне докато господарят Конър напусна.
— И тогава Конър отиде до кухнята? — попита внимателно Рочефорт.
— Да, към Кели Лий — отвърна Талумус. — Бедното момиче.
— И по нея няма други наранявания освен от горещата вода? — осмели се да попита Роджър, като гледаше право към Рочефорт, макар въпросът да бе отправен към Талумус. Роджър бе обяснил на Рочефорт, че липсата на порезни рани по Кели Лий — в които да бъдат натопени червените кепета — е била важно доказателство за Конър, че убиецът не е паур.
— Не — отговори Талумус.
— Нейната кръв не е пролята?
— Не.
— Иди и намери човека, който пръв е намерил тялото — рече барон Билдебург. — И бързичко.
Брат Талумус скочи на крака, поклони се и изтича от стаята.
— Монахът, който я е намерил, едва ли ще ни каже нещо повече — отбеляза Роджър, изненадан от желанието на барона.
— Зарежи го монаха — обясни Рочефорт, — отпратих го, за да останем за малко насаме. Трябва да решим бързо какво да правим, приятелю.
— Не бива да им казваме за подозренията на Конър, нито за неговата кончина — каза Роджър след кратка пауза. Барон Билдебург кимна и той продължи: