Без светлина [bg]

Смъртта на толкова хора не го оставяше на мира.

Би било лесно да стовари вината за това върху други, върху Панос Калатис и Брод Страсър, върху безскрупулното им търгуване с фалшиви мечти и незаконни далавери, водещи до неописуеми богатства. Би било лесно за това да обвинява бизнесмени като Фийбър и Хорман, както и безименните „клиенти“, чиято алчност беше толкова ужасна и ненаситна, че заличаваше всякакви следи от елементарно благоприличие.

Ала той не можеше така лесно да прехвърли вината. Би могъл да избегне много от жертвите, ако стриктно се бе придържал към своите задължения да събира сведения. В някои дни точно това си казваше. В други дни си казваше нещо съвсем различно. В такива моменти, пресмятайки безброй пъти смъртните случаи, му се струваше, че всички ония жертви щяха така или иначе да загинат, независимо от неговите действия. Тяхната участ бе предопределена в една хазартна игра, замислена и приведена в действие от Калатис и Страсър. Тази игра вече бе изминала дълъг път и тъкмо приключваше, когато Грейвър се натъкна на нея в последните й часове. Въпреки всичките си самообвинения, нещата бяха извън неговия контрол през цялото време. Независимо какво би успял да направи, Калатис пак щеше да изчезне със сто милиона долара. Страсър пак би отлетял с трохите от двайсет и два милиона. И на двамата нямаше да им липсва наркобизнесът. Те просто щяха да се прехвърлят в нови сфери на дейност. Щяха да се заобиколят с нови дребни играчи и за нула време реката от фалшиви мечти щеше отново да потече, изпълнена до бреговете си с разбити надежди и плуващи човешки останки.