![Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/0/bez-svetlina-bg-download.jpg)
Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
— Да, знам, че е Йозеф Равив. Знам за миналото му в „Мосад“ и всичко останало.
— Виж ти, значи знаете. — Страсър кимна и погледна Грейвър с уважение. — Е, в такъв случай ви е известно колко е добър. Всичко е организирал в клетъчни структури. Ето защо за това „офейкване“ никой нищо не знаеше, защото не бе казал на никого. Поради тази причина се насочих към Бъртъл. Той вече подозираше Тислър и Безъм, затова просто му предадох всичко, казах му, че съм от ЦРУ — което го въздържаше да ви съобщи за това, нали разбирате, все пак по-висша инстанция — и той почти стигна до същността на нещата. Но беше прекалено умен за свое нещастие. Той ме разгада почти по същото време, когато разгада и какво върши Калатис.
— Във всеки случай, Панос беше едновременно и най-голямата ми сполука и най-голямата ми грешка. Както при всички високо рентабилни проекти, при него имаше и висок риск.
— Значи той изчезна… заедно със сто милиона.
Страсър скръсти дебелите си ръце и погледна към хеликоптера. Пилотът вече беше запалил турбореактивния двигател и роторите започнаха да вият.
— Е, възвръщането на парите наистина е спорен въпрос — каза той. — Ще видя дали не мога да си ги върна. Съществува една вероятност. — Той се обърна и погледна Грейвър. — Но Панос… Панос не е вероятност. Панос е нещо сигурно.
Роторите на „Бел“ набираха скорост удивително бързо и фучаха в нощния въздух.
— Сър — извика един мъж над засилващия се вой на хеликоптера, — ще трябва да тръгваме.
Страсър махна с късата си ръка, без да се обръща.
— Колко души изгоряха там вътре? — попита той.
— Двама пилоти, един втори пилот и двама бизнесмени, които придружаваха парите си за доставката. Дори не знам кои бяха те.
Страсър кимна, с поглед към двата горящи хангара.
— Можеше да бъде и по-лошо — рече той, обърна се и тръгна към хеликоптера, чиито ротори все по-мощно фучаха.
Страсър се изкачи в хеликоптера и вратата се затвори. Седна с гръб към пилотската кабина и Грейвър го видя как закопчава предпазния си колан, а после видя и лицето му, надничащо през прозореца към тях. После огромните ротори започнаха оглушително да форсират и „Бел“ леко се вдигна нагоре. Грейвър го проследи с поглед, докато той се насочи към залива в края на пистата, сливайки черното си тяло с поглъщащия го черен мрак.
Август
82.
В края на август морските ветрове, които обикновено освежават италианския бряг при Амалфи, отстъпват пред жегата на късното лято и стават слаби и апатични. Там има една вила, в светлобежов цвят, кацнала сред крайморските скали над Голфо ди Салерно, с изглед към остров Капри и Тиренско море в посока към Сардиния. Тази вила е същинско бижу, с тераса над самите скали, от която се вижда прекрасната гледка на яркосиньото Средиземно море, простиращо се чисто и съвършено чак до хоризонта на запад.
Панос Калатис се бе излегнал върху шезлонг. Лежеше по корем, със сгънати ръце под главата си. Беше с великолепен тен, а побеляващата му коса беше сресана елегантно от челото назад. На двайсет фута от него блещукаше басейнът, в който бяха плували с Джейл допреди малко.
Джейл, също гола, беше на колене, яхнала Калатис. Имаше тъмен загар, а дългата й мокра коса бе вдигната на тила и закрепена с фуркет. Беше напълнила шепа с масло и го втриваше с пръсти в гърба му. Ароматът на билковото масло, нагрято от слънцето по гърба му, изпълни ноздрите на Калатис с приятно благоухание, древно като самия бряг на Амалфи. Докато Джейл го масажираше и слънцето затопляше мускулите на гърба му, Калатис усещаше как двата бута на Джейл се полюляват върху неговите при движението й нагоре и надолу по гръбнака му с намазаните си ръце.
Калатис се отпусна, обхванат от въздушно усещане за витаене, леко възбуден от докосването на бедрата на Джейл отстрани.
Наблюдавайки собствената си сянка на облицованата с плочки тераса, Джейл се спря, вдигна ръце и измъкна дебелия фуркет от дългата си коса. Разтърси я, докато тя се пусна свободно почти до кръста й.