Разединени равнини

Че се приближи до най-близката машина, която тъкмо се беше сдобила с нова кула.

— Какво правите? — попита тя.

Занаятчията отговори, без да поглежда към нея.

— Тези ваши оси, те летят, нали така? — каза той, като следеше с поглед чираците, заети с притягането на кулата към основния корпус. — Е, ние пък сме им подготвили изненадка. Всичките ни автовозила са снабдени с арбалети за многократна стрелба отпред, а новите кули имат по два гвоздистрела на мястото на балистата. Осоидите скоро ще разберат, че небето не е безопасна територия.

— Това е… предвидливо — отбеляза Че с известно смущение. Новоприкрепената кула се завъртя първо наляво, после надясно, насочвана от хората в машината. Гвоздистрелите й лъщяха от машинно масло.

— Виж. — Ахеос сочеше към един маршируващ наблизо взвод. Че не разбра какво е привлякло вниманието му, докато той не добави: — Подредбата. — Пехотата на мравките беше съставена от редуващи се редици щитоносци и арбалетчици. Когато битката започнеше, хиляди щяха да държат под око небето, а каквото виждаше един мравкороден, го виждаха всички.

И други автовозила наближаваха — огромни многокраки машини с открити корпуси, в които се качваха войници. Явно целта бе армията да се придвижи бързо — част от нея по железния път, останалите с помощта на многокраките транспортьори — до мястото, където релсите бяха прекъснати, и там да чака пристигането на осоидите.

— Ортоптери — посочи Спера и Че видя железопътни платформи, които се придвижваха бавно по релсите. Към тях бяха прикрепени леталата, с откачени и прибрани отстрани криле. И тези ортоптери бяха въоръжени с гвоздистрели — отгоре, отдолу и от двете страни.