Сатанински строфи

Полицията се отнасяше към поклонничеството като към някакъв вид сектантска демонстрация, но когато Мирза Саид Ахтар излезе напред и каза истината на инспектора, офицерът се обърка. Шри Шринивас, брахман302, очевидно не беше човек, който някога е обмислял да направи поклонничество до Мека, но въпреки това беше впечатлен. Той си запробива път през тълпата, за да чуе какво казва заминдарът:

— И целта на тези добри хора е да идат пеша до Арабско море, вярвайки, че водите ще се разделят за тях.

Гласът на Мирза Саид звучеше слабо и инспекторът началник на участъка в Чатнапатна, не беше убеден.

— Сериозно ли говорите, джи? Мирза Саид каза:

— Не аз. Те, но са дяволски сериозни. Планирам да променя мнението им, преди да се случи нещо шантаво.

Началникът на участъка, целият в ремъци, мустаци и самомнение, поклати глава.

— Но вижте, сър, как мога да позволя на толкова хора да се струпват на улицата? Могат да се възбудят страстите; възможно е произшествие. — Но точно тогава поклонниците се разделиха и Шринивас за пръв път видя фантастичната фигура на момичето, облечено изцяло в пеперуди, със снежна коса, спускаща се надолу до кокалчетата на краката му. — Arre deo — извика той, — Айша, това ти ли си? — И добави глупаво: — Тогава къде са ми куклите за семейно планиране?

Избухването му беше пренебрегнато; всички наблюдаваха Айша, докато се приближаваше към пухтящия началник на участъка. Тя нищо не каза, но се усмихна и кимна и мъжът като че стана двадесет години по-млад, и почти като момче на десет-единадесет години каза:

— Добре, добре, маузи.303. Съжалявам, ма304. Не се обиждайте. Много ви моля за извинение.

Това беше краят на неприятностите с полицията. По-късно през деня, докато траеше следобедната жега, една група градски младежи, известни с това, че имат връзки с РСС305 и Вишва Хинду Паришад306, започнаха да хвърлят камъни от близки покриви; след което началникът на участъка ги арестува и само за две минути ги напъха в затвора.

— Айша, дъще — каза на глас Шринивас в празния въздух, — какво, по дяволите, е станало с теб?

По време на дневната горещина поклонниците почиваха, сврени под кой каквато сянка намери. Шринивас се разхождаше между тях в особен вид зашеметяване, изпълнен догоре с чувства, осъзнавайки, че голямата повратна точка в живота му необяснимо беше дошла. Очите му продължиха да откриват преобразената фигура на Айша пророчицата, която почиваше в сянката на едно смокиново дърво в компанията на Мишал Ахтар, нейната майка мисис Курейши и болния от любов Осман с неговия вол. Най-накрая ринивас се сблъска със заминдара Мирза Саид, който се беше изтегнал на задната седалка на своя „Мерцедес Бенц“, неспящ, един страдащ човек. Шринивас говори с него с едно смирение, породено от неговото удивление.