Град на небесен огън

Маика и и Люк също бяха там и се оглеждаха недоумяващо. Все още стояха в същата поза, в която се намираха и върху подиума: Люк беше на крака, а Джослин — коленичила, с тялото на сина си в ръце. Другите ловци на сенки едва сега започваха да се обръщат към тях, изненадани, сякаш двамата бяха изникнали от нищото… както и бе станало.

— Ето всичко, което искате — каза Асмодеи, когато вратата примига и потъна в мрак. — А в замяна аз ще взема безсмъртието на дневния вампир, а с него и спомените му от света на сенките — всичките му спомени за вас, всичко, което е научил, всичко, което е бил. Това е моето желание.

Очите на Саимън се разшириха; Клеъри усети как сърцето и се свива ужасено. Магнус изглеждаше така, сякаш го бяха пронизали.

— Ето я — прошепна той. — Уловката в дъното на всичко. С демоните винаги има такава.

Изабел сякаш не можеше да повярва.

— Искаш да забрави нас?

— Всичко, което се отнася до вас, и това, че някога изобщо ви е познавал — отвърна Асмодеи. — Ето какво ви предлагам в замяна: той ще живее. Ще има живота на обикновен мундан. Ще си върне семеиството — маика си, сестра си. Приятели, учители, всичко, от което се състой един нормален човешки живот.

Клеъри погледна отчаяно към Саимън. той трепереше, а пръстите му се свиваха и се разпускаха, ала не каза нищо.

— В никакъв случай — отсече Джейс.

— Много добре. Тогава всички ще умрете тук. Не разполагате с кои знае какви козове, малки ловецо на сенки. Какво са спомените в сравнение с такава висока цена като живота?

— Говориш за всичко, което Саимън е — каза Клеъри. — Говориш за това, да ни го отнемеш завинаги.

— Точно така. Не е ли прекрасно? — усмихна се Асмодей.

— Това е нелепо — заяви Изабел. — Да кажем, че му вземеш спомените. Какво ще ни попречи да го открием и да му разкажем всичко за света на сенките? Да го запознаем с магията? Направихме го преди, значи, можем да го направим отново.

— Преди той ви е познавал, познавал е Клеъри и и е имал доверие — отвърна Асмодеи. — А сега няма да познава никого от вас. Вие всички ще бъдете просто непознати, а защо би се вслушал в думите на хора, които вижда за първи път? Освен това не по-зле от мен познавате Закона на Завета. Разкажете ли му за света на сенките без основателна причина, излагаики живота му на опасност, вие ще нарушите Закона. Преди имаше особени обстоятелства. Но не и този път. Опитате ли да го сторите, Клейвът ще ви отнеме всички руни.

— И като стана дума за Клеива — обади се Джеис. — На тях никак няма да им хареса, ако върнеш един мундан обратно в живот, в които всички, които познава, го смятат за вампир. Всичките му приятели знаят! Семеиството му знае! Сестра му, майка му. Те ще му кажат, дори и ние да не го направим.

— Имаш право. — Асмодеи не изглеждаше доволен. — Това деиствително усложнява нещата. Може би все пак ще е по-добре да отнема безсмъртието на Магнус…

— Не. — Саимън имаше потресен вид и сякаш му се гадеше, но гласът му беше решителен. Асмодей го погледна жадно.