Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
— Да. — Токай-ихто успя да каже тази единствена дума.
Четансапа се постара да не погледне към своя вожд. Срамуваше се и започна да се разхожда напред-назад из шатрата със сведен поглед.
— Беше през нощта — заговори той тихо. — Аз очаквах Планински гръм и размишлявах и моите мисли тръгнаха в друга посока. Видях мислено дългите ножове, които бяха нападнали тези черни ходила и които застрашават и нас. Аз не го овързах в ласото си, младия вожд, Сина на Горящата вода, и взех с нас жените и децата от неговото племе. Но ако ти заповядаш да ги убия, аз ще го сторя.
— Само ако аз заповядам ли?
— Само тогава.
— А ако аз не искам да убия Планински гръм — заговори Токай-ихто толкова бавно, сякаш избутваше някаква голяма тежест, — ако аз, Четансапа, не ти дам заповед да убиеш пленниците, ти си готов да подадеш ръка като брат на мъжа, с когото си се бил, така ли?
— Готов съм. Той не е по-малко достоен от мен. Но нима тогава ние ще трябва да живеем при черните ходила и да започнем да убиваме нашите братя асинибоините от другата страна на Мини-Соус?
— Не, ние не желаем това. Ние искаме да живеем в мир с тях. Ръката на Токай-ихто ще убива занапред само онези предатели, които служат на нашите врагове за десет долара на месец.
Четансапа вдигна поглед и погледна Токай-ихто в очите. — Отдавна ли твоите мисли вървят по тези пътища, мой братко и вожде?
— Да, аз стигнах до тези мисли като момче. Когато бях приет за боец, ги изговорих на глас пред черните ходила и техният заклинател искаше да ме убие заради това. Ти си първият, който споделя с мен същите мисли и ме разбира. — Токай-ихто сложи ръка върху рамото на Четансапа.
Двамата приятели напуснаха заедно шатрата на вожда и тръгнаха през лунната светлина на започващата нощ към шатрата на Черния сокол. Нощният вятър повяваше над тревите и край погребаното мъртво момче.
— Кракът на Токай-ихто се спря за миг пред малкия ковчег, който се състоеше само от едно одеяло.
— Кой е това?
— Едно момче, навярно брат на Планински гръм и на онази девойка, която носеше умрялото дете.
— Да не би да е била Ситопанаки?
— Да, Ситопанаки.
Вождът влезе заедно с Четансапа в неговата типи. Чергилата на стените все още бяха заметнати нагоре и лунната светлина хлуеше между подпорните колове върху пода на шатрата. Гостите се изправиха; изглежда, те не бяха разговаряли помежду си. Токай-ихто поздрави и тръгна към Планински гръм. Без да се помръдне, чуждият вожд стоеше все още в дъното на голямата типи. Лицето му бе прикрито сред сянката на чергилата; раните му миришеха. Не беше ясно каква част от всичко, което ставаше около него, достига до съзнанието му.
Токай-ихто хвана с двете си ръце рамото и болезнената десница на пленника, дръпна я със сила и я върна обратно, ка-то намести ставата. Пленникът не се помръдна. — Познава ли Планински гръм, моят брат, все още Камък с рога, сина на Матотаупа? — попита дакотският вожд на езика на черните ходила.
Чужденецът излезе от своето вцепенение.
— Да, ти си синът на Матотаупа, моят кръвен брат Твърдокаменния Харка Нощното око Убиеца на вълци Стрелеца по бизони Убиеца на мечки, наречен при нас като боец Камък с рога.
— Аз съм. А сега нека моят брат разреши да почистим раните му. След това ще поговорим.
Пленникът сякаш се двоумеше.
— Не — рече след това. — Тези рани ще кървят, докато моите бойци лежат овързани.
Токай-ихто се наведе мълчаливо към двамата мъже на пода и ги освободи от ласата.
После кимна на жените. Ситопанаки и Монгшонгша се приближиха, за да се погрижат за раните на освободените бойци и да им дадат да пият.
През това време дакотският вожд се приближи към Четансапа и неговите гости, които бяха наблюдавали прави изненадващото му държане. Тъй като те не можеха да разбират думите на езика на черните ходила, Токай-ихто преведе накратко онова, което бе казал. Щом видя, че жените изпълниха задачата си край бойците на черните ходила и се оттеглиха към дъното на шатрата, той отново се обърна към Планински гръм:
— Аз моля сина на Горящата вода да ме последва в моята шатра.
Токай-ихто излезе заедно с вожда на черните ходила, като помоли само Четансапа и делавара да дойдат с него.
Когато бойците влязоха в шатрата на вожда, домакинът помоли Уинона и Унчида да отметнат нагоре чергилата. Тъй като не биваше да палят огън, иначе щеше да бъде съвсем тъмно вътре. Сега месецът ги заля със своята светлина и четиримата мъже, които бяха насядали един срещу друг, можеха да се виждат. Токай-ихто чакаше. Видя как Четансапа и Планински гръм се измерваха с поглед. Разкривената от раните глава на Четансапа изглеждаше при лунното осветление още по-заострена и тясна. Хлътналото лице на вожда на черните ходила не беше нито с правилни черти, нито красиво, ала беше необикновено и добре оформеното му чело говореше за силно развит разум.