Жив или мъртъв [bg]

Главното шосе от Кампинас SP-332 се виеше по северните краища на град Паулиния, преди да свърне обратно на запад, после на север и накрая да подмине рафинерията отляво. Хади мина край нея и продължи на север още една миля, преди да стигне до своя завой — асфалтов път с две платна, който водеше право на юг. Тръгна по него и продължи точно миля и половина до мястото, където пътят правеше нов завой и асфалтът отстъпваше на чакълена настилка. Сто метра нататък фаровете му осветиха нещо като мост през пътя. Хади почувства как пулсът му се ускорява. Той знаеше, че това не е мост, а тръба за етилов алкохол. Като мина под нея, той надникна през прозореца към затревена поляна, заградена с дървена порта. Пред портата стоеше бял пикап с насочена навън предница. Хади продължи напред и зави още веднъж, този път на юг, по един черен път. След тридесет метра намали скоростта и се вгледа в редицата дървета отляво. Забеляза пролука между дърветата, зави в нея, изключи фаровете и спря колата. Погледна часовника си. Точно по график.

Излезе, заключи вратата и отиде до пътя. Погледна надясно. Половин миля по-надолу се появиха фарове. Синият „Фолксваген Фокс“ на Ибрахим забави ход при Хади, а спирачките му изскърцаха тихо.

— Някакви проблеми? — запита Ибрахим.

— Не.

Хади седна на задната седалка. До него се намираше Фаад, а Ахмед седеше на предната седалка до шофьора. Като част от плана за бягство, Фаад и Ахмед паркираха колите си по пътища на югоизток и североизток от рафинерията, откъдето ги взе Ибрахим. Ако по някаква причина групата се разделеше, щяха да се срещнат при една от колите и да се върнат до брега.

Ахмед му подаде един пистолет „Глок“, калибър девет милиметра, със заглушител.

— Камионът е там — каза Хади. — Не съм сигурен, но ми се стори, че в него има двама души.

— Добре. Ахмед, ти ще го направиш.

След като угаси фаровете, Ибрахим включи на скорост и продължи напред, обратно по пътя, по който пристигна Хади. Спря колата петдесет метра преди тръбопровода. Ахмед излезе от колата, мина пред нея и се скри сред дърветата. Другите седяха мълчаливо. Ибрахим засичаше времето по часовника си. След две минути включи фаровете и тръгна отново.

— Легнете отзад — каза той.

Хади и Фаад се снишиха под стъклата. Когато колата наближи пикапа, Ибрахим спря и излезе. В дясната си ръка държеше карта.

— Извинете — каза той на португалски, като тръгна към пикапа. — Загубих се. Може ли да ми кажете как да се върна в Паулиния?

Никой не отговори.

— Извинете, нуждая се от помощ. Можете ли…

От прозореца от страната на шофьора се подаде една ръка и му махна да се приближи. Ибрахим отиде до прозореца. Надписът на вратата гласеше: „Охрана на ПЕТРОБРАЗИЛ“.