Жив или мъртъв [bg]

— Каква?

— Най-вече анализи.

— Най-вече. Какво значи това? — запита бащата с по-твърд глас.

— Занимавам се малко и с теренна работа. Не много, просто колкото да видя как е.

— В никакъв случай, Джак. Край. Няма да допусна…

— Това не го решаваш ти.

— Решавам го, по дяволите. Колежа е моя идея. Аз отидох при Гери и…

— И сега той е шефът, нали? Аз имам малко ум, тате. Не е необходимо да ме пазиш. Тук вършим някои хубави неща. Същите, както и ти. Ако за теб е било добре, защо да не е добре за мене?

— Защото си ми син, по дяволите.

Джак се усмихна леко.

— Значи може да е в кръвта ми.

— Глупости.

— Виж, занимавах се с финанси и беше хубаво, но разбрах, че не искам да правя това цял живот. Искам друго. Нещо различно, да служа на страната си.

— Ами иди да преподаваш в неделно училище.

— Това е следващото в списъка ми.

Райън-старши въздъхна.

— Е, вече не си дете.

— Не съм.

— Не казвам, че трябва всичко това да ми харесва, и вероятно никога няма да ми хареса, но проблемът е мой. Но с майка ти нещата ще са различни.

— Аз ще говоря с нея.

— Не, няма. Аз ще говоря, когато му дойде времето.

— Не искам да я лъжа.

Бащата отвори уста, но Джак бързо добави:

— И не ми харесваше да лъжа и теб. Ако не беше Джон, сигурно никога нямаше да ви кажа.

— Джон Кларк ли?

Джак кимна.

— Той ми е нещо като обучаващ офицер. Двамата с Динг.

— От тях двамата по-добри няма.

— Значи одобряваш?

— Донякъде. Ще ти кажа една тайна, Джак. Колкото повече остаряваш, толкова по-малко харесваш промените. Миналата седмица „Старбъкс“ спряха да продават любимото ми печено кафе. Няколко дни не бях на себе си.

Джак се засмя.

— Аз си падам по „Дънкин Донатс“.

— И тяхното е добро. Ти внимаваш, нали?

— С кафето ли? Да…

— Не ми се прави на умник.

— Да, внимавам.

— Е, какво работиш сега?

Джак се усмихна отново.

— Съжалявам, тате, но от известно време нямаш право да знаеш тези неща. Ако спечелиш изборите, ще говорим пак.

Бащата поклати глава.

— Шибани шпиони.