Роза през зимата
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роза през зимата». Краткое содержание книги:
— Но, момче, не виждаш ли, че имам нужда от кон. Лорд Сакстън ще ме търси…
Фарел кимна:
— Точно така! Лорд Сакстън ще ви търси. И ако бях на ваше място, сър, щях да си изровя някоя много дълбока дупка, в която да се скрия. — Той се завъртя на тока си и докато минаваше през кухнята, му подхвърли: — Приятен ден, сър!
Ейвъри се наяде, обу ботушите и наметна палтото си върху занемарените дрехи. С вдигната яка, за да скрие лицето си, и здраво стиснал малката кесия в джоба си, той излезе от къщи. Със себе си носеше кана бира и остатъка от свинското месо, увито в парче плат, тъй като не знаеше кога ще се върне. Времето беше бурно, студено и мрачно, сякаш някаква лоша поличба беше изцедила топлината на пролетното слънце.
Той се луташе безцелно, докато накрая спря на моста. Когато се увери, че никой не го наблюдава, бързо напусна улицата. Под моста той се върна малко назад и си проправи път сред гъстите храсти на брега, при което се спря за малко на мястото, където бяха намерили Тими Сиърс. Косата му се изправи, защото някой беше казал, че Кристофър Сатън е извършил убийството. Ако малката мръсница наистина очакваше дете от него, янкито сигурно щеше да потърси този, който я беше продал. Още една причина за Ейвъри да се тревожи.
Беше чувал, че някъде в блатистия гъсталак Бен Моуз си бил направил примитивно убежище. Ако можеше да го открие, на първо време щеше да е на сигурно разстояние от гнева на Сатън и Сакстън, но и достатъчно близо, за да може да се отзове на всеки повик на Талбот или на шерифа.
Фарел Флеминг вихрено взе с коня си последния остър завой преди Сакстън Хол и с токовете си го пришпори да препуска още по-бързо. Колата стоеше на пътя пред къщата и конете още имаха пяна по устата от шеметното темпо, с което сигурно ги беше заставил да се движат Танър. Един прислужник тъкмо докарваше откритата кола, докато Кийтс притича до голямата и се покатери на капрата. Той пое юздите и насочи впряга с четирите коня към конюшните, за да направи място пред входа за другата кола.
Фарел дръпна юздите пред портата и конят му още не беше спрял напълно, когато краката му вече докоснаха земята. Той се хвърли към голямата врата и я блъсна, така че за малко не събори Пейн, който тъкмо посягаше да я отвори пред господаря си.
— Лорд Сакстън… — Фарел хлъцна, като видя как човекът, когото търсеше, бързо куцаше по коридора, придружен от Бънди и Танър, които, запъхтени, се опитваха да не изостават от него.
— Нямам време сега, Фарел — обясни късо лорд Сакстън, без да забави ход. — Ирайн не се върна от посещение при баща си с каретата и съм много загрижен за сигурността й. Трябва да вървя.
Бънди и Танър минаха покрай него и побързаха да се качат на капрата на колата. Лорд Сакстън тъкмо щеше да ги последва, но Фарел успя да го хване за ръкава.
— Тя вече не е там, милорд!
— Какво? — Господарят на Сакстън Хол се спря, безжизнената маска се обърна заплашително и се вгледа в младия мъж. — Какво казвате? — Гласът му беше загубил обичайната си дрезгавост, сега звучеше само глухо от дупките.
Фарел свали ръката си от рамото на лорда и потърка слепоочието си.
— Колкото и да ми се ще да ви съобщя нещо друго, милорд, страхувам се, че кметът продаде Ирайн на шерифа.
Лорд Сакстън шумно пое дъх:
— Трябваше да го убия този… — Той с учудваща лекота се завъртя на тока си и размаха тежкия си бастун като сабя около себе си. — А Талбот? Къде е той?
— Шерифът май каза, че го няма.
— Къде я отведоха?
— Не зная — смутено отвърна Фарел.
— В коя посока тръгнаха?
— Съжалявам. — Младият мъж призна това с лице, почервеняло от срам. — Бях в кухнята и не видях нищо.
За момент лорд Сакстън заклати главата си, скрита от кожата, като гневен бик, който търси невидим противник. След това се изправи и изрева от входа:
— Бънди!
Мъжът скочи от капрата и дотича.
— Слушам, милорд?
— Изпрати хора с бързи коне в Карлайл, Уиркинтън, по пътя за Йорк, във всички посоки! Нека се ослушат дали някой е виждал… — Той се обърна с мълчалив въпрос към Фарел, който трябваше да произнесе решителната дума при търсенето.
— Наемната кола на града. Те я взеха без кочияша.
— Танър!
— Да, милорд! — Той вече беше дошъл при портата.
— Няма да тръгна сега. Но дръж колата в готовност, за да можем да потеглим всеки момент.
— Да, милорд!
— Бънди — лорд Сакстън отново се обърна към прислужника си, — имам да пиша още писма. Ти се погрижи всички пътища към Сакстън Хол да бъдат пазени от хора и бъди готов за тръгване. — Той се обърна и се върна с Фарел в салона.