Роза през зимата
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роза през зимата». Краткое содержание книги:
Като все още опипваше гърлото си, Паркър се огледа и с облекчение установи, че нямаха свидетел. Той се качи във файтона, отпусна се до безжизненото тяло на Ирайн и бавно придърпа завеските. Когато потеглиха, вторият негодник яхна собствения си кон и изпревари файтона, като водеше конете на останалите двама.
Претеглящ съдържанието на кесийката в ръка, Ейвъри се отправи към кухнята. Беше открил голямо парче осолено месо в едно глинено гърне и само при мисълта за него устата му се пълнеше със слюнка. Имаше достатъчно време да утоли глада си, преди да хукне да бяга.
Очите му се разшириха и той внезапно спря, когато се сети, че шерифът беше наел единствения файтон в градчето.
— Но как да избягам от Маубъри, след като нямам кон?
— Опитай пеша.
Подигравателният отговор дойде откъм кухненската врата и Ейвъри се вцепени от ужас, когато погледът му се плъзна от черните ботуши нагоре към главата. Коленете му се разтрепериха, когато разпозна сина си.
— А, Фарел! Ти ли си, момче! Изкара ми акъла. — Той подхвърли кесията във въздуха и пак я хвана. — Виждаш ли това, момче? Намерих начин, по който ще ни се усмихне щастието, а там, откъдето идва това, има още много за нас.
— Чух вече, татко. — Гласът на Фарел звучеше презрително. — Видях шерифа и неговите хора, докато се суетяха около вратата, и чух… достатъчно.
— Е, хайде, Фарел, момчето ми — опита се да го умири Ейвъри. — Грижите ни свършиха, но аз се нуждая от кон…
— Вие отново сте я продали. — Гласът на младия мъж беше почти беззвучен и подсказваше, че не е чул молбата му. — И този път за няколко жалки монети.
— Ще има повече, момчето ми. Много повече!
Фарел го зяпна, когато внезапно го осени ново прозрение.
— Вие наистина сте измамили Сатън на карти, нали?
— Е, за него нямаше да е голяма загуба. — Гласът на Ейвъри стана плачлив. — Той имаше толкова много, а ние толкова малко…
— И ме оставихте да се дуелирам, без да е била засегната честта ви, и ви беше напълно безразлично какъв ще бъде резултатът. — Той погледна неподвижната си дясна ръка. — Гордостта не ви е позволила да се споразумеете с янкито.
— Нямах пари да му платя!
— И затова продадохте Ирайн на търг! — Устните на Фарел се присвиха с отвращение. — Стомахът ми се обръща, като си помисля, че и аз участвах в това.
— И аз изпитвах същото неприятно чувство, момче, но това беше единственият начин!
— Продадохте я тогава! Продадохте я и сега! Собствената си дъщеря!
— Не е моя! — изкрещя Ейвъри, като се приведе напред, за да обясни на слисания момък.
— Какво?! — Фарел пристъпи към него, докато носовете им се намериха само на педя разстояние. Очите му светеха гневно като тези на баща му.
— Никога не е била! Беше просто копелето на някакъв ирландски бунтовник!
— Тя е моя сестра! — изкрещя Фарел.
— Само наполовина… само полусестра! — възрази Ейвъри. — Не можеш ли да разбереш това, момче? Майка ти се е пъхнала в леглото с някакъв ирландски кучи син и е забременяла! Ирайн е негова дъщеря! Не моя!
Гневът на Фарел отново се разпали.
— Моята майка никога не би сторила такова нещо!
— Е, добре, признавам, че тя беше омъжена за този негодник — склони Ейвъри. — И все пак не можеш ли да разбереш, момче, аз и ти… сме свързани по кръв. Ти ми принадлежиш!
Устата на младежа се присви с презрение.
— Вие продадохте всички ни — майка ми, сестра ми… мене. Със страстта си към пиенето и играта ни докарахте до просешка тояга.
— Аз съм те люлял на коленете си — оправда се Ейвъри. — Чрез мене ти опозна много от хубавите неща в живота. Аз бях този, който в ранните утринни часове те прибираше вкъщи, когато беше толкова пиян, че едва се държеше на краката си.
— През последните месеци Ирайн стори много повече за мене, отколкото можете да си представите! — заяви Фарел. — Тя ми даде разбиране… обич… върна ми волята отново да стоя на собствените си крака… силата да не се самосъжалявам и да не хвърлям вината на други!
— Ти заставаш на нейна страна срещу родния си баща? — високо извика Ейвъри.
— Не искам нищо повече да ме свързва с вас! — Гласът на Фарел стана тих и беше страховито спокоен, когато продължи: — Ще напусна този дом и ще се преместя в Йорк, където скоро ще се оженя. А вие, сър, няма да бъдете поканен на сватбата ми и никога няма да престъпите прага на къщата ми. Отсега нататък не ме интересува как ще живеете.