Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
— Искаш ли нещо от мен, Силвърфокс? — попита Корлат.
Тя видимо се стегна.
— Да. Някой от твоите, да пазят майка ми.
Тайст Андий се намръщи.
— Човек би помислил, че при толкова много пазачи ще можеш да заделиш няколко…
— Боя се, че няма да позволи да се приближат до нея. Тя има… кошмари. Съжалявам, но трябва да се постарая Т’лан Ай да стоят настрана от нея и сетивата й. Може да изглежда крехка и безсилна, но точно това у нея е в състояние да отблъсне Т’лан Ай. Ще направиш ли каквото те помолих?
— Разбира се, Силвърфокс.
След като Корлат обърна коня си и пое нагоре по склона, Силвърфокс се обърна към Круппе.
— Е, даруджистанецо, доволен ли си дотук?
— Да, прескъпа. — Не го каза с обичайния си тон, а глухо и сдържано.
„Доволен. От какво?“
— Ще издържи ли според теб?
Круппе сви рамене.
— Ще видим, нали? Круппе й вярва.
— Достатъчно и за двама ни?
Дебелакът се усмихна.
— Естествено.
Силвърфокс въздъхна.
— Хубаво. За това нещо се осланям изцяло на теб, знаеш ли.
— Краката на Круппе са като каменни стълбове. Допирът ти е тъй лек, че ще мине незабелязано за предостойната ми особа. Скъпа, шумът на нови приближаващи се конници те тласка към спешно решение — какво ще позволиш да бъде видяно от тези, които идат насам?
— Нищо засега — отвърна жената. И вдигна отново ръце.
Т’лан Ай се върнаха в пръстта, от която се бяха вдигнали.
Уискиджак изпъшка тихо. Твърде много бяха загадките, мътещи се в двете армии, тайни, които сякаш таяха закана за някакво разтърсващо откровение. „И сигурно доста ярко при това.“ Чувстваше се притеснен. „Бързия Бен да беше тука поне… Гуглата ми е свидетел, да знаех поне какво става с него, и с Паран, и с Подпалвачите на мостове. Дали са успели? Дали всички не са мъртви вече, с набучени черепи по коловете около баргастките станове?“
Авангардът на походната колона излезе на билото и спря в раздърпан строй.
Уискиджак се метна на седлото и подкара към войниците.
Каллор, яхнал мършав сив кон, съзнателно се беше дръпнал встрани от другите. Избелялото му сиво наметало беше загърнато плътно около широките му, покрити с броня рамене. Сенките правеха бръчките по древното му лице още по-дълбоки, вятърът развяваше сплъстените кичури на сивата му коса.
Погледът на Уискиджак се задържа за миг върху него, преценяващо, после той подкара към другите. Бруд и Дужек бяха един до друг. Вдясно от бойния главатар стоеше командирът на конната охрана Хърлочъл; вляво от малазанеца беше знаменосецът Артантос. Там беше и Харадас от Търговска гилдия Тригали, и естествено Корлат.
Никой не говореше. После Дужек кимна и изръмжа:
— Корлат ни описа какво са намерили съгледвачите. Имаш ли да добавиш нещо?
Уискиджак погледна към жената Тайст Андий, но лицето й беше непроницаемо. Той поклати глава.
— Не, Върховен юмрук. Корлат и родствениците й знаят за тези К’Чаин Че’Малле повече от всички нас — долу има цяла камара пръснати кости, разни оръжия и броня. Лично аз не можах да ги идентифицирам. Ривите са убедени, че са немрящи…
— За щастие на всички ни — намеси се Каллор. — Не съм чак толкова несведущ за тези същества, колкото останалите от вас, като изключим Корлат. Освен това се чувствам необичайно… словоохотлив. Така. Останки от цивилизацията на К’Чаин Че’Малле може да се намерят буквално на всеки континент на този свят. Всъщност в старата ми империя Джакуруку техните странни механизми запълваха ями и дупки в земята — колчем копнеха поданиците ми под повърхността, все намираха такива конструкти. Намерени бяха и гробни могили. Учени проведоха грижливо изследване на техните съдържания. Желаете ли да чуете описание на техните заключения, или може би ви отегчавам?
— Продължавай — провлече Каладън.
— Великолепно. Тук може би има повече разум, отколкото съм допускал преди. Зверовете, изглежда, са от рода на влечугите, способни са да предават на своите потомци специфични таланти. Онези, които Тайст Андий нарече Ловци на К’елл, например, са били родени за воини. В долината долу има техни немрящи версии, нали? Нямат длани, а мечове на тяхно място, неизвестно как запоени за самите кости на ръцете под лактите. К’Чаин Че’Малле са били матриархални, матрилинейни. Както една пчелна популация има своята кралица, така е било и при тези зверове. Тя е родилката, майката на всяко дете. А в тази Кралица-майка се съдържа магическият капацитет на цялото семейство. Мощ, пред която днешните богове бледнеят. Мощ, която е спирала Древните богове да стъпват на този свят, и ако не е било самоунищожението на К’Чаин Че’Малле, те щяха да са неоспоримите му владетели до ден-днешен.