Прах от мечти

Малко извън Ледерас Сандалат беше врязала път в лабиринт, място, което нарече Рашан, и ездата през него бе започнала в ужасяващ мрак, който бързо премина в парещ монотонен зной. А после лабиринтът започна да се разпада. „Хаос, каза тя. Инклузии, така каза. Каквото и да означава това.“ А конете полудяха.

Излязоха в истинския свят на склона срещу този бряг, конските копита вдигнаха облаци пепел и въглени, жена му зави от безсилие.

Оттогава нещата се бяха поуспокоили.

— Защо, в името на Качулатия, се хилиш?

Уидал поклати глава.

— Да се хиля? Не и аз, мила.

— Галан Слепия — рече тя.

Все повече и повече ставаха напоследък. Неразбираемите поводи за негодувание, невидимите източници на раздразнение и изпепеляващ гняв. „Приеми го, Уидал, меденият месец свърши.“

— С навика да изниква като нечестива плевел. Да бълва загадъчни безсмислици и да впечатлява местните. Никога не вярвай на носталгичен старец — и на старица също. Всяка приказка, която завъртат, има скрита цел, тайна злоба към сегашното. Превръщат миналото — своята версия за него — в нещо като вълшебна отвара. „Сръбнете това, приятели, и се върнете в старите времена, когато всичко беше съвършено.“ Ба! Аз ако го бях ослепила, нямаше да спра дотам. Щях целия му череп да остържа.

— Жено, кой е този Галан?

Тя настръхна.

— Да не си мислеше, че не съм живяла, преди да срещна теб? О, съжали горкичкия Галан! И ако е оставил низ от жени в скитанията си, какво пък, бъди така добър да оправдаеш милото тъжно същество — това се получава, нали?

Уидал се почеса по главата. „Виждаш ли какво става, когато се ожениш за по-стара жена? И приеми го, не е нужно да е Тайст Андий, за да има сто хиляди години история зад гърба си.“

— Добре — рече той предпазливо. — А сега какво?

Тя махна с ръка към човека, когото беше прогонила.

— Не знае дали Нимандър и другите са били с шейките — били хиляди. Единствения път, когато видял Ян Товис, тя била на пристана, на три хиляди крачки от него. Но пък кой друг е могъл да отвори портала? А след това да го задържи отворен, за да пропусне десет хиляди души? Само андийска кръв може да отвори Пътя и само кралска андийска кръв може да го задържи отворен! В името на Бездната, сигурно са изцедили кръвта й до последната капка!

— Този път, Санд, къде води?

— Никъде. О, изобщо не биваше да оставям Нимандър и сродниците му! Шейките не само са слушали Слепия Галан, те са му повярвали! — Приближи се до него и вдигна ръка, сякаш се канеше да го удари.

Уидал отстъпи назад.

— О, богове, просто доведи конете, Уидал.

Той тръгна и хвърли поглед — с някак странен копнеж — към все още бързащия надалече от тях беглец.