Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
— Как си, Форли? — попита Кучето.
— Зле, но нали трябва да те е страх, за да проявиш кураж.
— И аз така знам — ухили се Кучето. — Тогава, май и двамата сме герои, а?
— Така ще да е. — Слабака отвърна на усмивката му.
— Сигурен ли си, Форли? — попита сериозно Три дървета. — Сигурен ли си, че искаш да отидеш там? Влезеш ли веднъж, може да няма излизане, без значение колко те бива в приказките.
— Сигурен съм. Направо ще се насера от страх, но отивам. Там ще има повече полза от мен. Някой трябва да ги предупреди за шанка. Знаеш, че е така, главатар. Кой друг да свърши това?
Много бавно, като изгряващото на хоризонта слънце, възрастният воин кимна с глава. Както обикновено, не бързаше и обмисляше.
— Хубаво. Така да бъде. Кажи им, че чакам при стария мост. Кажи им, че съм сам, за всеки случай, ако Бетод реши, че не си добре дошъл, ясно?
— Разбрах. Сам си, Три дървета. Само двамата с теб сме се измъкнали от планините.
Шестимата се събраха един до друг и Форли се ухили на всеки един от тях.
— Е, момчета, добре си изкарахме заедно, а?
— Млъквай, Слабак — начумери се Дау. — Бетод няма нищо против теб. Ще се върнеш.
— Е, в случай че не стане така, добре си поживяхме.
Кучето неловко кимна с глава. Бяха отново същите мърляви лица, но сега по-мрачни от преди. Никой не искаше да остави друг от групата сам да се излага на опасност, но Форли беше прав, някой трябваше да свърши това и той бе най-подходящият. Понякога, реши Кучето, слабостта е по-здрав щит от силата. Бетод беше зъл копелдак, но беше умен. Шанка приближаваха и предупреждението бе важно за него. С малко късмет, щеше да прояви благодарност.
Тръгнаха заедно по пътеката до края на дърветата. После тя минаваше по стария мост и продължаваше да се вие из долината към Карлеон. Към крепостта на Бетод.
Форли пое дълбоко въздух и Кучето го шляпна по гърба.
— Късмет, Форли. Успех.
— И на теб. — Слабака стисна ръката му. — И на вас, момчета. — После се обърна и вдигнал високо глава, тръгна по пътеката.
— Късмет, Форли! — провикна се Дау за всеобща изненада.
Слабака спря за момент на билото на моста, обърна се и се ухили до уши. После се скри от поглед.
— Хващайте оръжията — въздъхна дълбоко Три дървета. — За всеки случай, ако Бетод реши да не се вслуша в разума. И чакате сигнала, нали?
Кучето сякаш чака цяла вечност. Скрит сред листата, мълчалив и неподвижен, загледан в новите стени на града. Лежеше по корем, с лък до себе си и си мислеше за това как я кара Форли. Беше дълго и напрегнато очакване. Накрая ги видя. От най-близката порта излязоха конници и прекосиха реката по един от новите мостове. Зад тях идваше каруца. Кучето не бе сигурен за какво може да им е тя, но нещо в нея не му хареса. Не видя Форли, но не знаеше дали това е за добро, или не.
Яздеха бързо, препуснаха през долината, покрай пътеката, към стария каменен мост над потока. Приближаваха право срещу него. Чу тропота на копитата. Сега бяха достатъчно близо да ги огледа и преброи. Носеха копия, щитове и добри брони. А също шлемове и ризници. Бяха десетима, като двама от тях седяха от двете страни на кочияша в каруцата и държаха някакви странни, къси лъкове, прикрепени напряко върху парчета дърво. Кучето не знаеше за какво се използват, но реши, че не иска да разбира. Той е този, който ще ги изненада, не те него.
Пропълзя обратно по корем, прегази потока и затича към края на дърветата, откъдето щеше да има добра видимост към стария мост. Три дървета, Тъл и Дау чакаха откъм близката страна на моста и Кучето им махна с ръка. Не видя Мрачния, който сигурно вече бе заел позиция по-назад сред дърветата. Показа със знак, че приближават ездачи, и вдигна юмрук, което означаваше десет. После постави длан на гърдите си, за да покаже броня.
Дау вдигна меча и секирата си, приклекна и безшумно затича към скалите отстрани на моста. Тъл Дуру се спусна по стръмния бряг на потока, който за късмет там бе дълбок едва до коляно, и се залепи с гръб за далечния край на каменната арка. Застана неподвижно, с вдигнат над водата меч. Кучето се притесни, че Тъл се виждаше идеално от неговото място, но пък за ездачите, които щяха да дойдат по пътеката, той бе напълно скрит. Още повече, те щяха да очакват само един човек и Кучето се надяваше да не бъдат подготвени за повече. Силно се надяваше, защото ако си направеха труда да проверят, групата му я чакаше сериозна неприятност.
Видя как Три дървета пристегна ремъците на щита към ръката си и застана в средата на пътеката откъм близката страна на моста. Изпънал врат, едър и непоклатим, той сякаш бе сам насред целия свят.