Проходът

Алиша носеше тесте карти, за да убият времето. Между раздаванията тя неспокойно се въртеше на пейката и поглеждаше през прозореца към затвора. Дейл и Съни си бяха тръгнали, на тяхно място стояха Гар Филипс и Холис Уилсън, които явно бяха решили да не предават поста. По някое време следобед се появи Кип Даръл с поднос храна. Друг не видяха.

Питър раздаваше. Алиша гледаше към прозореца, но се обърна и взе картите си от масата, погледна ги и се намръщи.

— Защо си ми дал такъв боклук?

И тя, и Питър подредиха картите си. Алиша извади червено вале. Питър покри и отвърна с осмица пика.

— Хайде.

Други пики нямаше, тегли карта от тестето. Алиша отново погледна през прозореца.

— Ще престанеш ли? — каза той. — Изнервяш ме.

Алиша не каза нищо. Наложи му се да тегли четири пъти, преди да покрие. Ръцете му бяха пълни с карти, отчайващо. Изравни и наблюдаваше, докато Алиша извади двойка купа, хвърли боята и игра с четири последователни карти, покри с дама, за да го върне към пиките.

Отново тегли. Тя имаше предостатъчно пики, усещаше го, но той нищо не можеше да направи. Направо го разби. Игра с шестица и наблюдаваше как тя слага една след друга картите, като накрая метна деветка каро и свали останалата част от картите си.

— Ти все така правиш, знаеш ли — каза тя, докато събираше картите. — Винаги играеш с най-слабата си боя.

Питър все още гледаше в своите карти, сякаш му е останало с какво да играе.

— Не знаех.

— Винаги.

До Първия звънец оставаше малко. Колко странно, помисли Питър, че няма да прекара нощта на пътеката.

— Какво ще правиш, ако Сам се върне? — попита Питър.

— Не знам. Ще се опитам да го замотая с приказки.

— А ако не успееш?

Вдигна рамо намръщена.

— Тогава ще му мисля.

Чуха Първия звънец.

— Не трябва да го правиш, нали знаеш — каза Алиша.

Искаше да ѝ отвърне: Нито пък ти. Но знаеше, че не е така.

— Имай ми вяра — каза Алиша, — нищо няма да се случи след Втория звънец. След миналата нощ вероятно всички са се изпокрили по къщите си. Ти по-добре иди и виж Сара. Също и Веригата. Виж дали е открил нещо.

— Тя какво е според теб?

Алиша сви рамене.

— Доколкото виждам, тя е едно изплашено хлапе. Което не обяснява нещото във врата ѝ, нито пък как е оцеляла навън. Може никога да не разберем. Да видим какво ще изнамери Майкъл.

— Но ми вярваш? За онова, което тя направи в търговския.

— Естествено, Питър — Алиша се мръщеше насреща му. — Защо да не ти вярвам?