![Професор Вилчур [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/5/profesor-vilchur-bg-download.jpg)
Професор Вилчур [bg]
- Автор: Доленга-Мостович Тадеуш
- Серия: Професор Вилчур #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Балканджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Професор Вилчур [bg]». Краткое содержание книги:
— Моля — неохотно се обади Колски.
В стаята влезе Нина.
Той скочи в канапето и посегна за сакото си, което беше метнато на облегалката на стола. Нина беше прелестна. Смело го гледаше в очите. Лицето й беше спокойно като на статуя. Бавно отвори чантата си, извади от нея писмото на Колски и попита почти високомерно:
— Какво означава това?
Той погледна писмото, сякаш го виждаше за пръв път в живота си. В ръцете на Нина то имаше вид на нещо гнусно, отвратително, мръсно, нещо, което се взима в ръка само за да бъде веднага изхвърлено. Сви вежди и отвърна глава.
— Аз исках да попитам какво означава това неразбираемо за мен писмо.
Колски я погледна с омраза, разбра: тази жена иска да използува факта, че той не притежава никакви доказателства за нейната изневяра.
Каза сухо:
— Смятам, че няма за какво да дискутираме, госпожо.
Тя сви рамене.
— Не смятам да дискутирам и не съм дошла за това. Искам, изисквам обяснения.
Колски мълчеше.
— Предполагам, че имаш право. За да ми изпратиш такова писмо, ти сигурно си имал някакъв повод.
— Разбира се, че съм имал.
— Мога ли да знам нещо по този въпрос?
Той прехапа устни.
— Ти много по-добре от мен знаеш. В случая няма да помогнат никакви комедии. Моето решение е окончателно.
Тя го измери със студен поглед и запита с известна ирония:
— А откъде знаеш, че искам да ти повлияя да промениш решението си? Откъде си толкова сигурен?
Колски се смути.
— Тогава толкова по-добре. Толкова по-добре и за двамата — измънка той.
— Може би, скъпи мой. Все пак ти разбираш, че твоето писмо ме оскърби и че аз просто изисквам от теб удовлетворение под формата на обяснение, което не можеш да ми откажеш.
— Аз съм на твое разположение — отговори Колски, без да я гледа.
Подаде й стол и каза:
— Ти ми изневеряваш. Няма никакво съмнение, вчера се убедих в това.
— Няма никакво съмнение? — Тя вдигна вежди. — Е, да видим, моля!…
— Да — избухна той. — Изневеряваш ми. Когато се обадих по телефона, за да разбера защо закъсняваш за срещата, прислужницата ми каза, че си си у дома.
— Така ли каза?
— Каза нещо, което означаваше същото. Каза, че веднага ще те извика на телефона, а се върна и заяви, че си заминала. Ако наистина беше заминала, тя не можеше да не знае това. Беше си вкъщи и не беше сама.
— Разбира се — призна спокойно Нина. — А пък бях и толкова наивна, че не предупредих прислугата за моето отсъствие, ако ти се обадиш.
Той се засмя иронично.
— О, не. Съвсем не си толкова наивна. Само че не си се надявала, че ще се обадя по телефона. Защото си била сигурна, че навреме ще получа писмото ти. За съжаление и най-ловко обмислените машинации понякога могат да не оправдаят очакванията ни. Някакво дребно препятствие, например немарливостта на куриера, и всичко излиза наяве.
В чертите на лицето й нямаше и следа от тревога. Тя запита спокойно:
— И какво е излязло наяве?
Нежелание се изписа на лицето му.
— За какво да повдигаме тези неприятни въпроси? Не искам да се намесвам в твоите любовни истории. Днес вече смятам, че нямам право. Тогава защо?
— И какво е излязло наяве? — повтори натъртено тя.
Той вдигна глава и без да я гледа, каза с напълно безразличен тон.
— Щом като искаш непременно… Излезе наяве, че си любовница на ротмистър Корсак. Защото той вчера е бил у вас.
Казваше това не само убедено, но и с някакво ожесточение. Най-неочаквано Нина избухна в продължителен и весел смях.
— Ах и ти, Ян, Ян… Твоята ревност би трябвало да ме ласкае. За съжаление в тоя случай тя е напълно неоснователна. Предполагам, че Корсак няма да има нищо против ролята, която му приписваш, ако не за друго, то поне за това да е във Варшава, вместо да се мъчи на маневрите край Станиславов.