Професор Вилчур [bg]

Автор: Доленга-Мостович Тадеуш
Серия: Професор Вилчур #2
Язык: болгарский
Переводчик: Антоанета Балканджиева
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Професор Вилчур [bg]». Краткое содержание книги:

Съдържание: 1. Знахар (Превод: Антоанета Балканджиева) 2. Морал (Превод: Малина Иванова) съставил : stg™

Перейти на страницу:

По време на вечерната визитация срещна госпожица Буджинска и й каза:

— Посъветвайте колежката си за в бъдеще да не прави подобни работи. Този път вашата постъпка ще мине без последствия.

При удобен случай той даде и на Пшемяновски да разбере, че ще забрави целия този инцидент. Въпреки това, когато излезе от болницата, беше потиснат и го разкъсваше ревност. По пътя, кой знае защо, му дойде наум, че когато се е обадил по телефона, точно тогава при Нина е бил ротмистър Корсак. Просто беше готов да се закълне, че е така, макар че много добре знаеше, че ротмистърът сега беше на маневри някъде в Източна Малополша. Веднага щом се върна у дома, реши да провери. За тая цел той се обади по телефона на ротмистъра у дома му. В слушалката се разнесоха успокояващите дълги сигнали. Никой не вдигаше. Беше вече след полунощ и в жилището на ротмистъра нямаше никого. Той вече искаше да сложи слушалката, когато чу сънлив и гневен глас:

— Ало?

— Бих искал да говоря с господин ротмистъра — изрече той с преправен глас.

— На телефона, по дяволите, не можахте ли да изберете по-подходящ час!

Колски, без да каже нито дума, постави слушалката и започна трескаво да мисли. Какво да направи? Как да реагира на несъмнената изневяра на Нина? Той наистина не разполагаше с безспорни доказателства, но неговото убеждение беше достатъчно. В първия момент искаше да й напише дълго саркастично писмо, оскърбително и обидно. Идваха му наум най-отровни епитети, язвителни сравнения, иронични алюзии. Едно такова писмо щеше да бъде великолепно отмъщение.

Дали обаче жена като Нина, страхливка, която подло мамеше любовника си, с когото всъщност можеше честно и просто да скъса, заслужаваше такова отмъщение? Защото той вече не можеше да има каквито и да било илюзии относно нейните морални качества. Всичко изглеждаше ясно. Нина му беше определила ролята на временен заместник на ротмистър Корсак по време на неговото отсъствие. Да. Достатъчно е кратко студено писмо. Без никакви обяснения, без каквито и да било обиди, издържано в официален безразличен тон и така да скъса с нея безвъзвратно.

Седна и написа:

„Уважаема госпожо!

Във връзка с това, което стана, смятам за свой дълг да ви информирам, че всичко между нас окончателно е свършено.

Я. К.“

Прочете писмото и се убеди, че то няма да послужи за нищо. Скъса го на дребни късчета и написа второ:

„Госпожо!

Винаги съм си давал сметка, че Вие смятате за временно забавление онова, което ни свързва. Вчера Вие сметнахте за уместно да приключите това забавление. Бързам да Ви пиша, че напълно приемам Вашето решение. Сбогом.

Я. К.“

Да, така беше по-добре. В текста имаше малко фантазия, малко свобода и даваше да се разбере, че той никак не държи на нея.

И наистина не държеше. И въпреки всичко се измъчваше и самоизяждаше цяла нощ. Дойде му наум, че ето, за втори път в живота си беше отхвърлен. Не го искаше Луця, за която желаеше да се ожени и която обичаше и смяташе за своя първа и единствена любов. Сега го изоставя Нина заради друг мъж. След тези две преживявания не беше трудно човек да изгуби своята самоувереност. Не беше трудно да се стигне до убеждението, че като мъж заслужава да играе ролята единствено на случаен любовник. „Любовник — мислеше си той, — изпълняващ длъжността любовник — и.д. любовник, по време на отпуск.“

Неговата амбиция беше болезнено смазана.

„И защо — мислеше, застанал пред огледалото. — Та нали аз съм млад, силен, хубав. Наистина не се отличавам с някаква изключителна красота, но винаги съм минавал за хубав. Не спадам към шмекерите. Заемам важна длъжност, добре печеля и имам осигурено бъдеще. Никой не може да отрече, че съм образован и интелигентен. Тогава защо?…“

Загубата на Нина го засегна не само от гледна точка на амбициите. Все пак той беше свикнал с нея и много добре знаеше, че известно време ще му липсва. Не така, разбира се, както чувствуваше отсъствието на Луця, но все пак…

На следната сутрин изпрати по портиера писмото и отиде в болницата. Денят беше изключително тежък. Докараха няколко нови пациенти, които трябваше веднага да бъдат оперирани по спешност. Двете операционни бяха заети от осем часа сутринта до два часа следобед без прекъсване. Колски направи част от по-леките операции и асистира на Ранцевич на няколко сложни операции. Когато най-после слезе в кабинета си, намери върху бюрото си лист, на който беше отбелязано, че госпожа Добранецка се е обаждала три пъти по телефона. Той смачка късчето хартия и го хвърли в кошчето. Донесоха му обяда. Изяде го с апетит и се изпъна на канапето с цигара в уста. Часовникът удари три часа. Имаше още половин час почивка. Някой почука на вратата.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?