Героят на времето

— И съм проспал още повече — отвърна Дух. — Та къде е Сейзед?

— Замина, скъпо ми момче — отговори Бриз. — Тръгна на юг, с кандрата на Вин.

„Вин“.

По пода изтрополиха тежки стъпки и след секунди до двете лица се появи и това на Горадел.

— Наистина е Оцелелия от Пламъците! — засмя се капитанът.

„Ти държиш нишка, която няма никой друг…“

— Каква е обстановката в града? — попита Дух.

— Спокойна, в общи линии — отвърна Белдре. — Каналите се напълниха и брат ми организира противопожарни команди. Но повечето сгради изгоряха до основи.

— Вие го спасихте, милорд — заяви Горадел.

„Гордея се…“

— Но саждопадите са още по-гъсти, нали? — попита Дух.

Тримата се спогледаха. От разтревожените им лица разбра, че е познал.

— В града пристигат доста бежанци — каза Белдре. — От околните градчета и селца, та дори и от Лутадел…

— Трябва да пратя съобщение — каза Дух. — На Вин.

— Ами добре — рече успокояващо Бриз. — Ще ни го кажеш веднага щом се почувстваш по-добре.

— Бриз, чуй ме — заговори Дух, втренчил поглед в тавана. — Нещо контролираше мен и Гражданина. Видях го — същото, което Вин освободи при Кладенеца на Възнесението. Същото, което ни засипва с пепел, за да ни унищожи. То искаше да завладее този град, но ние го надвихме. Трябва да предупредя Вин.

Тъкмо затова бе пратен в Ортьо. Да събере сведения и да ги прати на Вин и Елънд. Едва сега започваше да разбира колко важна е била задачата му.

— Точно сега пътуването ще е трудна работа, мило момче — отвърна Бриз. — Не бих казал, че условията са подходящи и за пращане на вести.

— Трябва да си почиваш — намеси се Белдре. — Ще мислим за тези неща, когато оздравееш.

Дух стисна отчаяно зъби.

„Трябва да предадеш това съобщение на всяка цена…“

— Аз ще го отнеса — каза тихо Горадел.

Дух го погледна. Понякога не беше трудно човек да забрави присъствието на този мълчалив, отдаден на службата воин. Решителността в гласа му накара Дух да се усмихне.

— Лейди Вин ми спаси живота — продължи Горадел. — В нощта, когато Оцелелия вдигна бунт, тя можеше да ме остави да загина, разкъсан от тълпата. Можеше да ме убие сама. Но си позволи да отдели малко време, за да ми обясни, че разбира какво съм преживял, и ме убеди да мина на нейна страна. Ако наистина й е нужна тази информация, Оцелели, ще й я отнеса — или ще загина.

Дух кимна, после опита да размърда ръце. Май го слушаше само лявата.

Горадел го гледаше.

— Иди в арсенала и поискай тънък метален лист — нареди Дух. — После го донеси тук, заедно с нещо, с което да пишем върху него. Тези думи трябва да са изписани върху стомана и не бива да ги произнасям на глас.