Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Ерика се усмихна доволно и осъзна, че са спечелили, когато на третия ден от началото на медийната кампания един от вечерните вестници публикува статия със заглавието „Реваншът на „Милениум“. В нея бе поместен ласкав портрет на изданието и неговите служители. Текстът бе подсилен с една доста сполучлива фотография на Ерика Бергер. Наричаха я кралицата на разследващата журналистика. Това щеше да ѝ донесе допълнителни точки в класацията на светските рубрики. Дори се заговори за „Голямата журналистическа награда“.
ПЕТ ДНИ СЛЕД КАТО „МИЛЕНИУМ“ бе хвърлил първата бомба, в книжарниците бе доставена книгата на Микаел Блумквист „Банкерът на мафията“. Тя бе написана в Сандхамн по време на трескавите септември и октомври. След което бе набързо отпечатана при пълна тайнственост в „Налвигс Реклам“ в Моронгова. Това беше първата книга на новото издателство с логото на „Милениум“. Вътре имаше поместено загадъчно посвещение: „На Сали, която ми разкри предимствата на голфа“.
Книгата бе същинска тухла. Състоеше се от шестстотин и петнайсет страници и бе отпечатана в джобен формат. Малкият тираж от две хиляди екземпляра гарантираше, че издателството ще е на загуба, но всички екземпляри бяха изкупени още след няколко дни и Ерика Бергер поръча още десет хиляди бройки.
Рецензентите констатираха, че този път Микаел Блумквист със сигурност не възнамерява да пести доказателства. И бяха напълно прави. Две трети от книгата се състоеше от приложения, които съдържаха разпечатки от документацията на компютъра на Венерстрьом. Едновременно с публикуването на книгата на интернет страницата на „Милениум“ бяха качени текстове от компютъра на Венерстрьом под формата на PDF файлове, готови за сваляне. Всеки, който проявяваше дори минимален интерес, можеше да разгледа доказателствените материали направо от източника.
Странното изчезване на Микаел Блумквист от общественото пространство бе част от медийната стратегия, която двамата с Ерика бяха разработили заедно. Всеки един вестник в страната го издирваше. Микаел даде ексклузивно интервю за журналистката от ТВ 4 едва след като книгата излезе на пазара. По този начин телевизията за пореден път засенчи националната медия. Интервюто обаче не бе плод на договорка между приятели и въпросите бяха всичко друго, но не и угоднически.
Докато гледаше видеозаписа на телевизионната си изява, Микаел остана особено доволен от една размяна на реплики. Интервюто бе взето по време на пряко предаване в момент, когато стойността на акциите на Стокхолмската борса падаше стремглаво надолу, а новоизлюпените финансови юпита заплашваха да се хвърлят през всевъзможни прозорци. Зададоха му въпроса дали „Милениум“ не трябва да поеме отговорността за сриването на шведската икономика.
– Твърдението, че шведската икономика е на път да се срине, е пълна глупост – бе отвърнал светкавично Микаел.
Журналистката от ТВ 4 остана озадачена. Не бе очаквала подобен отговор и внезапно се видя принудена да импровизира. Зададе му точно този въпрос, който той се бе надявал да чуе: „В момента сме свидетели на най-големия срив в историята на шведската борса. Нима твърдите, че това са глупости?“
– Трябва да разграничите шведската икономика от шведския борсов пазар. Шведската икономика представлява съвкупността от всички стоки и услуги, които се произвеждат и предлагат в страната ежедневно. Телефонните апарати с марката „Ериксон“, автомобилите „волво“, пилетата „Скан“ и транспортирането на стоки от Кируна до Шьовде. Това е шведската икономика и днес тя е също толкова силна или слаба колкото преди седмица.
Журналистката направи изкуствена пауза и отпи глътка вода.
– Борсата е нещо съвсем различно. При нея не става въпрос за икономика или за производство на стоки и предлагане на услуги, а за чиста проба фантазьорство, при което някой на всеки час решава, че едно или друго предприятие се оценява на еди-колко си милиарда повече или по-малко. Това няма нищо общо с действителността или с шведската икономика.
– Тоест искате да кажете, че е без значение, че борсовият пазар потъва като камък?
– Да, това няма абсолютно никакво значение – отвърна Микаел с толкова уморен и смирен глас, сякаш бе оракул. Тази реплика щеше да бъде цитирана многократно през идната година. Той продължи: – Това означава единствено, че доста от големите играчи ще прехвърлят акционните си пакети от шведски в немски предприятия. Тоест някой по-смел репортер би трябвало да разобличи финансовите играчи като национални предатели. Именно те систематично и вероятно целенасочено вредят на шведската икономика, в стремежа си да защитят интересите и осигурят печалба на клиентите си.