Интимно
- Автор: Гейдж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Интимно». Краткое содержание книги:
Барбара се обърна към Мег, която бавачката държеше на ръце.
— Но днес дойдох да видя нея! — поясни Барбара и взе бебето. — Как си, скъпа? — попита тя. — Тези глупави репортери изморяват ли те?
Репортерите я наблюдаваха с усмивка.
— Изглеждате като член на семейството — отбеляза един от тях. — Такава ли се надявате да бъдете и за Мег?
— Разбира се! — отвърна Барбара. — Аз съм нейната стара леля Барбара и такава възнамерявам да остана. Никое дете няма да бъде глезено така, както аз ще глезя това момиченце тук, само някой път да убедя Джордан и Джил да я пуснат да ми гостува едно денонощие. Засега човек не може да я изтръгне от ръцете на баща й.
Барбара бе в удивителна форма, шегуваше се с репортерите, гушкаше бебето, обясняваше колко е привързана към Джил и как с Джордан ги свързва дълго и искрено приятелство. Нямаше и сянка от някогашната й срамежливост, която я правеше толкова притеснителна в общество. Държеше се като истинска знаменитост, която разцъфтява от вниманието на медиите.
В един момент стана сериозна и заговори за любовта си към Джордан, за техния брак и раздяла.
— В известен смисъл — каза тя — аз имам специални чувства към Мег и Джил. Виждате ли, аз не можах да даря Джордан с детето, което исках да има от мен. Опитвахме всичко, но явно не ни е било писано. Не това бе причината за раздялата ни, но винаги съм го чувствала като голяма загуба. Когато Джордан се ожени за Джил, аз самата ги насърчавах за бебе. А сега Мег вече е сред нас и аз се чувствам като кръстница. Никой не я е желал на бял свят повече от мен. И никой не може да я обича повече… с изключение на родителите й, разбира се.
Джил наблюдаваше всичко това с удивление. Барбара сипеше лъжите си виртуозно. Репортерите бяха истински трогнати от привързаността й към детето. Едва ли някой подозираше, че Барбара не бе стъпвала в дома им до този ден, че не бе изпратила поздравителна картичка нито за бременността на Джил, нито за раждането на Мег и нито за миг не бе проявявала и капчица сърдечност към Джил.
Това бе едно възхитително представление, достойно за самата Джил, и то в най-добрата й форма.
Тя обаче изобщо не подозираше каква бе целта на всичко това.
След петнайсетина минути бъбрене с репортерите Барбара каза, че трябва да си тръгва. Джил нямаше търпение да я изпрати и да се оттегли в спалнята си.
Фотографите настояваха за снимка на двете жени с бебето. Мег започваше да се унася, но Джил я вдигна внимателно и я гушна до гърдите си. Барбара застана до Джил. Направиха снимки на Мег с Джил, после на Мег с Барбара и накрая с двете заедно. За облекчение на Джил бебето се примири с всичко това, без да се оплаква.
После бавачката взе Мег и Джил остана насаме с Барбара, а репортерите за втори път започнаха да си прибират нещата. Джил погледна Барбара, която съзерцаваше малката Мег в ръцете на бавачката.
— Как влезе тук? — попита тя тихо, когато беше сигурна, че никой от репортерите няма да я чуе.
— Една от тях ми е приятелка — отвърна Барбара. — Спомена ми за това мило събиране и аз реших да намина. Исках да видя малката.
Както гледаше Мег, присви очи.
— Красива е, нали? — попита тя.
Джил кимна.
— Да.
Последва кратко мълчание, само колкото изпънатите нерви на Джил да усетят оръжието, което се точеше в мисълта на Барбара, за да бъде използвано срещу нея.
— Но не прилича на теб — добави Барбара. Гласът й беше суров, поверителен и недостъпен за останалите.
Джил направи усилия да прикрие реакцията си на тези думи. Трябваше да продължава да се усмихва за един-двама фотографи, които продължаваха да снимат.
— Не разбирам какво имаш предвид — каза Джил.
— Много добре разбираш — каза Барбара и покровителствено хвана ръката на Джил, докато тя се усмихваше към репортерите. — Не прилича на теб. Прилича на нея. Затова Джордан е така луд по Мег.
— На кого? — попита Джил, пребледняла.
Барбара се обърна и погледна Джил в очите.
— Ако още не си го разбрала, жал ми е за теб.
Джил усети, че й се завива свят. Стаята буквално се залюля пред очите й. Думите на Барбара бяха толкова възмутителни и в същото време така близко до раната вътре в нея, че ги почувства палещи като отрова.