Вещиците: Талтош [bg]

Опита се да се концентрира върху строежа. Той вървеше с удивителни темпове — стотици мъже работеха на четирите терена, началото на проекта за медицинския център наистина бе дадено. Нима в очите на Роуан имаше сълзи?

Да, елегантната дама с красив костюм тихо плачеше. Той се приближи до нея, защо винаги трябваше да спазват дистанция, по дяволите, майната му на приличието. Той я прегърна силно и откри с устни най-нежното местенце на врата й. Целуна я, докато не усети, че тя се разшава и се наведе леко. Сладка тръпка пробяга по ръцете й, когато тя докосна главата му и каза: „Добре, продължавайте. Изобщо не очаквах подобно нещо“. Обърна очи към Пиърс, срамежливия Пиърс, който се бе изчервил от тези комплименти.

— Това е мечтата, която ти ни даде, Роуан. Сега тя е и наша мечта, а нали всички наши мечти се сбъдват, защото ти си отново сред нас — ще се сбъдне и тази.

— Е, това си беше адвокатска реч, с жар и точно на място — каза Майкъл. Нима ревнуваше от това дете? Жените често оглупяваха, когато видеха Пиърс Мейфеър. Само Мона не можеше да разбере, че той е човекът за нея. Особено сега, след смъртта на Джифорд, когато той се бе отказал от братовчедка си Кланси. Все по-често сядаше близо до Мона и се взираше в нея. Да, може би започваше да проявява интерес…

Майкъл посегна към бузата на Роуан.

— Целуни ме.

— Неприлично е пред хората — измърка тя — и ти го знаеш. Работниците ни гледат.

— Надявам се — каза той.

— Да си вървим — прошепна тя.

— Пиърс, как е Мона, има ли нещо ново? — попита Майкъл, докато се качваха в колата. Беше забравил какво е да се возиш в нормален автомобил, да живееш в нормална къща и да имаш нормални сънища. Гласът на Аш звучеше дори в съня му. Чуваше мелодичния му шепот дори сега. Дали някога щяха да го видят отново? Или той щеше да изчезне зад бронзовите си врати, ще ги забрави, погълнат от своята компания, от милиардите си, и ще си спомня за тях случайно, въпреки че те можеха да му се обадят, да идат до Ню Йорк, да натиснат звънеца на вратата му в късна доба. „Нуждая се от теб.“

— А, да, Мона — отвърна Пиърс. — Е, тя се държи доста странно. Когато татко говори с нея, е звучала като надрусана. Но е добре. Мотае се насам-натам с Мери Джейн. А вчера една бригада започна работа по възстановяването на Фонтевро.

— О, много се радвам да го чуя — каза Майкъл. — Значи ще спасят това място.

— Е, налага се, тъй като Мери Джейн и баба й Доли Джейн не искат да се изнесат оттам. О, мисля, че и Доли Джейн е с тях. Сега тя изглежда като сбръчкана ябълка, но казват, че е доста енергична.

— Радвам се, че и тя е там — каза той. — Обичам старите хора. — Роуан се засмя тихо и отпусна глава на рамото му. — Може да помолим леля Вив да дойде при нас — рече той. — А как е Беа? Какво става с нея?

— Ами — започна Пиърс, като килна леко глава, — Древната Евелин направи чудеса с нея, след като се върна от болницата. Познай кой търчи всеки ден до Амелия стрийт да се грижи за нея, да я храни с рохки яйца, да я развлича и да я прегръща? Татко казва, че това е прекрасен антидот за мъката. Чудя се дали и духът на мама не е там.