Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
— Открих отговора на всичките ни въпроси — отвърна тя.
Старият ксеноархеолог Луис Коликос я погледна заинтригувано.
— Е, каква полза от това, ако не можем да споделим откритието с никого?
— Двамата с теб ще знаем, старче — отвърна Маргарет и го потупа по ръката.
Сирикс и другите два робота спряха и вдигнаха глави към тях.
— Маргарет и Луис Коликос, знаем, че сте горе.
— А ние знаем, че сте долу — каза Луис. — Оставете ни на мира.
— Искаме да обсъдим с вас въпроса за нашите създатели. Искаме да научим всичко, което сте открили.
— И после ще ни убиете, така ли? — предизвикателно извика Маргарет.
Трите черни робота дълго мълчаха, после забръмчаха помежду си на своя странен електронен език. Накрая Сирикс отново погледна нагоре.
— Да, после ще ви убием.
Маргарет се изненада от откровеността му.
— Е, поне са честни — рече Луис.
— Знаем всичко за първата хидрогска война — извика Маргарет и думите й ясно отекнаха в смълчания каньон.
— Прочетох скрито описание на древната битка между кликисците и хидрогите, и дори илдирийците.
Съпругът й я погледна смаяно. Трите робота обмисляха информацията.
— Значи знаеш, че ние участвахме в тази война — каза Сирикс.
— Знам, че сте се обърнали срещу своите създатели. — Тя погледна Луис. — Собствените им роботи са унищожили кликиската раса. Затова не е останал нито един жив представител на целия вид.
Луис погледна надолу с надеждата, че откритието ще вразуми Сирикс, Илкот и Декик. Трите черни робота стояха и чакаха в подножието на отвесната скала.
— Е, какво ще кажете за това? Защо сте го направили? — извика археологът. — Това възвърна ли ви спомените?
— Вече знаехме — с вледеняващо безизразен глас отговори Сирикс.
Дълбоко в душата си Маргарет разбираше, че кликиските роботи не могат да допуснат тази изобличаваща информация да стигне до другите цивилизации в Спиралния ръкав.
— А сега какво? — прошепна в ухото й Луис. — Така ли ще висят долу, за да не ни позволят да слезем оттук?
Сякаш го бяха чули, трите кликиски робота се отдалечиха на по няколко крачки един от друг. Черните им коруби се разцепиха в основата и отдолу се показаха криле. Машините излетяха над разбитото скеле и се издигнаха към скалния град.
114.
Базил Венцеслас
Базил Венцеслас продължаваше да получава ужасяващи новини — като върволица от смъртни присъди.
От кабинета си на последния етаж на държавната сграда той се взираше в залязващото слънце. Очакваше всяко следващо съобщение с все по-силен страх. Четеше военни доклади, гледаше оскъдни, но смразяващи записи. Хидрогите бяха непобедими.
За пръв път през успешната си кариера — през целия си живот — Базил Венцеслас искаше да се скрие, да намери безопасно място, където да не носи отговорността за очакващите ги опасни времена. Нямаше ни най-малка представа какво да прави. А повече от всичко мразеше да се чувства безпомощен.
След разгрома на ЗВС при Юпитер дълбокоядрените извънземни извършваха последователни атаки с отмъстителна систематичност, появяваха се от десетки газови гиганти. Кристалните бойни кълба бяха унищожили всички ектипроизвеждащи фабрики в Спиралния ръкав, от остарелите илдирийски фабрични градове до тромавите фабрики на Ханзата и останалите скитнически небесни мини, които не бяха пожелали да се евакуират.
Скитниците най-много страдаха от пълното ембарго… но те просто щяха да са първите жертви. Когато се бе разпространила вестта за безплодността на опитите за добив на екти, хидрогските атаки бяха намалели. Не беше останало кого да заплашват.
Без екти цялата търговия в Ханзата, всички отношения с Илдирийската империя щяха да секнат. Бизнесът в Спиралния ръкав щеше да замре, а и колониите постепенно щяха изгубят препитанието си.
Повечето селища зависеха от редовното снабдяване с ресурси и хранителни стоки. Пътуването между най-близките звездни системи сега щеше да отнема години, десетилетия, с максималните скорости, развивани от конвенционалните двигатели. Никоя колония не бе самотен остров, съществуващ напълно самостоятелно. Инфраструктурата на много светове просто не им го позволяваше. Сега трябваше да се научат да живеят сами — или да загинат.
Настолните екрани на Базил показваха новокоронясания крал Питър, седнал на трона си. Младежът четеше прокламации, настояваше за разширяване на производството на оръжия, призоваваше за нови доброволци в ЗВС.
Базил не знаеше какво ще постигнат тези мерки, но никога нямаше да допусне да проличи, че Ханзата няма представа какво да прави. Хората трябваше да запазят надежда. ЗВС вече бяха реквизирали повечето запаси от екти за военни нужди, макар че някои колонисти на по-далечните ханзейски планети криеха горивото и го пазеха за очакващите ги ужасни времена.