Скритата империя

Той разбра, че Базил Венцеслас сигурно го е упоил.

Марионетният принц оказваше странно доброволно съдействие на прислужниците, които го облякоха, увиха го в широки кадифени одежди и провесиха на шията му тежки медальони. Всички дрехи бяха обточени със златни дантели, осеяни с лъскави геми. Грижливо сресаха русата му коса, скриха всички петънца и лунички по кожата му. Още от самото начало на царуването си крал Питър трябваше да изглежда съвършен.

Под мъглявата топлота на опиатите Реймънд усещаше прилив на безпомощен гняв. Някаква безпристрастна и логична част от ума му обмисляше последиците. Сигурно му бяха сложили нещо в закуската. Председателят Венцеслас естествено искаше да има кротък и доволен принц, който да се спусне по килима и да приеме прекрасната си корона от архиотеца на единството. Всякакви признаци на съпротива щяха да провалят цялостния ефект.

Дали Ханзата вече подозираше сериозните му резерви? Дали Базил знаеше, че младият Реймънд е открил неговите престъпления и лъжи?

Щом ръководителите на Ханзата бяха готови да го упояват и манипулират дори когато не им беше дал явна причина да се съмняват в него, това не вещаеше нищо добро за бъдещето му като крал. Ала той бе научил колко зли са тези хора в деня, в който беше узнал истината за смъртта на семейството си. Ханзата бе готова да направи всичко, за да осигури успеха си.

Пред Двореца на шепота от часове течеше пищен празник. По всички куполи, колони и стълбове в дворцовия квартал бяха запалени допълнителни факли. На всеки кръгъл час във въздуха се изстрелваха пъстри фойерверки, които избухваха във великолепни огнени букети. Всеки от тълпата, който беше дошъл да види коронясването на новия крал, получи възпоменателни монети, специално отсечени за случая.

Вече изцяло ремонтираният и лъснат ОХ цял ден бе подготвял Реймънд за церемонията. Учителското компи репетира речта със своя млад подопечен, обясни му какви почести и медали трябва да раздаде в чест на знаменателното събитие.

Макар че се беше сближил със стария робот и бе обсъждал много интелектуални и философски проблеми с него, Реймънд не му беше признал за откритията си. Щеше да пази тайната за заговора на Ханзата дълбоко в душата си и да използва информацията, когато настъпеше моментът.

След като надлежно го облякоха и приготвиха, ОХ го придружи като малък оловен войник до подиума. Реймънд подозираше, че андроидът има ясна заповед да е негов страж и пазач, а не само приятел.

Като се опитваше да се съсредоточи през мъглата на опиата, той погледна надолу към дългата река на пурпурния килим, която течеше през вътрешния двор, сводестия портал и новата тронна зала.

Облечен в скъп официален костюм, но без пищни украшения, тъй като нямаше да го показват по новините, председателят Венцеслас го пресрещна в нишата, от която младежът щеше да започне шествието си към трона.