Гай-джин (Част III)

— Добър вечер, граф Сергеев — поздрави го Анжелик с любезна усмивка. — Благодаря ви за поканата.

— Винаги сте добре дошли. Вечерта излезе успешна благодарение на вас. Добър вечер. Сър Уилям. Познавате всички мои гости, освен новодошлата. — Настъпи внезапно затишие, всички ги наблюдаваха и сравняваха. Сергеев повика с ръка Морийн от кръга на обожателите й, сред които бе и Марлоу. — Госпожица Морийн Рос от Единбург, годеница на Джейми. Мадам Анжелик Струан.

Още щом влезе, Анжелик бе забелязала Морийн и незабавно я бе огледала от хубавата глава до прекрасните обувки и бе решила, че тя не представлява заплаха за нея. Между другото зърна Горнт, но отложи разговора си с него за по-късно.

— Добре дошли в най-Отдалечения британски преден пост на света, мадмоазел Рос — любезно я приветства Анжелик, докато се питаше на колко ли години е и си мислеше: „Да, нощем и увита в шал, тази лесно може да бъде взета за онази жена — същата внушителна осанка, същия прям поглед.“ — Джейми е голям късметлия.

— Благодаря.

Когато Анжелик влезе в приемната, Морийн я огледа от блестящата глава до миниатюрните крачета, призна й красотата и докато несъзнателно й се любуваше, тутакси реши, че тя представлява заплаха за нея. Отправи поглед към Джейми и видя откритото му възхищение, както и на околните. Как да не забележи всеобщото им оживление при вида на тази красавица! И Морийн се приготви за бой.

— Радвам се да се запозная с вас и ужасно съжалявам за нещастието ви. Толкова съм… всички съжаляват. — Морийн чистосърдечно се приведе и докосна с бузата си страната на Анжелик. — Искрено се надявам да се сприятелим. — Отправи й предназначена само за нея усмивка. — Нека станем приятелки. Джейми ми разказа, че за него сте били чудесен приятел.

— Разбира се, Морийн. Мога ли да те наричам Морийн, а ти мен Анжелик? — запита французойката с усмивка, предназначена само за шотландката. Бе осъзнала и разбрала предупреждението на Морийн, изразено любезно и без да си показва ноктите, че Джейми е нейна лична собственост и с него не бива да се флиртува. — Чудесно, ще бъде чудесно да си имам приятелка жена. Искаш ли да пием чай утре?

— Ой, ще се радвам. Анжелик, какво хубаво име и каква хубава рокля. — „Прекалено строга рокля и все пак твърде предизвикателна за траур.“

— Твоята също е прекрасна, цветът й превъзходно подхожда на косата ти. — „Зелена коприна, скъпа, но английска, а не парижка, пък и кройката е старомодна. Няма значение. Ако станем близки приятелки, ще оправя това.“ — Джейми беше голям приятел на мъжа ми и на мен, когато отчаяно се нуждаех от него. Провървяло ти е — искрено изрече Анжелик. — А къде е хубавият ти годеник? Ах, ето го.

Пред погледите на всички Анжелик хвана Морийн под ръка. Всички светнаха пред това Entante cordiale20.

И сред всеобщото възхищение тя я поведе към годеника и.

— Внимавай, Джейми. От пръв поглед си личи, че тази дама е прекалено красива, а в Йокохама гъмжи от пирати.

Околиите се разсмяха. Анжелик ги остави и се върна при Сър Уилям, като пътьом поздрави Кетърър. Отправи му специално приветствие и усмивка. След малко стори същото с Марлоу и със Сетри Палидар, който съперничеше по блясък на казашката униформа на Сергеев.