Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Слушай, моето момче, не бива да постъпваш така.
— Да, дядо, но тя ме плесна по бузата, аз й отвърнах и тя пак ме плесна.
— Да удариш дама? Как е възможно? Поиска ли й извинение?
— Не съм още.
— Но тя започна, дядо; и ме удари два пъти. А пък аз само веднъж.
— Това, което си направил, моето момче, е срамно.
— Да, но тя загуби самообладание, а пък аз не.
— Тръгвай!
— Тогава и ти ще дойдеш с мене, дядо.
— Добре… но само този път.
И излязоха ръка за ръка.
Тук — където романите на Уейвърли, съчиненията на Байрон, Римската империя на Гибън, Хумболтовия Космос, бронзовите статуи по плочата на камината и шедьовърът на маслената живопис „Холандски рибарски лодки при залез“ стояха неизменни като самата съдба, където дори самият Джолиън старши би могъл да седи, кръстосал нозе в креслото, навел чело и втренчил дълбоките си очи в Таймс, — тук влязоха двамата негови внуци. Джоли каза:
— Видях те с оня приятел в парка.
Изпита задоволство, като я видя да се изчервява; длъжна беше да се засрами!
— И? — запита тя.
Джоли се изненада: очакваше нещо повече или нещо по-малко. И продължи сериозно:
— А знаеш ли, че той ме нарече бурофил в края на семестъра? И трябваше да се бием.
— Кой победи?
Поиска му се да каже: „Щях да победя аз“, но сметна, че е под достойнството му.
— Слушай! — продължи той. — Какво значи това? Без да кажеш никому!
— Защо пък да кажа? Татко не е тук; защо да не изляза на езда с Вал?
— Можеш да излезеш на езда с мене. Аз го смятам за ужасно покварен младеж.
Холи пребледня от гняв.
— Не е вярно. Ти сам си виновен, че не го обичаш.
Плъзна се покрай вратата и излезе, като го остави загледан в седналата на костенурка бронзова Венера, закривана досега от тъмната глава на сестра му, с касторена шапка за езда. Почувства се странно разстроен, разсърден до дъното на младежката си душа. Неоспоримата му досегашна власт се валяше разбита в неговите нозе. Отиде до Венера и започна да разглежда разсеяно костенурката. Защо не обичаше Вал Дарти? Не можеше да каже? Незапознат с историята на семейството, смътно дочул за някаква вражда, започнала преди тринадесет години, когато Босини бе изоставил Джун заради жената на Соумс; почти непознаващ Вал, той наистина не разбираше нищо. Просто не го обичаше. Но въпросът беше друг: какво да прави? Вярно е, че Вал Дарти им беше втори братовчед; и все пак не беше редно Холи да се разтакава с него. А да „съобщи“ нещо, което бе видял случайно, беше недопустимо за Джоли. Пред тази неразрешима задача той отиде да седне в старото кожено кресло и кръстоса нозе. Стъмни се, а той продължаваше да седи и да гледа през високата стъклена врата към стария клонест, но безлистен дъб, който се превръщаше постепенно в една по-тъмна сянка върху фона на вечерния полумрак.