Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
В мига, в които главата на Джонатан се отпусна в скута и, дишането му стана по-
леко.
— Съжалявам — с усилие промълви той; върху устните му бе избила кървава пяна. — Толкова много… — Очите му откриха Клеъри. — Знам, че не мога да сторя, нито да кажа каквото и да било, което да ми помогне да заслужа дори зрънце милост, преди да умра. Не бих те винил, ако просто ми прережеш гърлото. Ала аз… се разкайвам. Толкова… съжалявам.
Клеъри сякаш бе онемяла. Та какво можеше да каже? Всичко е наред? Ала това не беше вярно. Нищо от онова, което той бе сторил, не беше наред, нито на света, нито на нея. Има неща, които не може да бъдат простени. И все пак, не той бе извършил всички тези неща, не точно. Човекът пред нея, момчето, което маика и държеше така, сякаш бе неиното изкупление — това не беше Себастиан, които бе измъчвал и убивал, и посял разруха. Клеъри си спомни думите на Люк, изречени сякаш преди години: "Онази Аматис, която служи на Себастиан, е не повече моя сестра, отколкото онзи Джеис, които служеше на Себастиан, беше момчето, което ти обичаш. Не повече моя сестра, отколкото Себастиан е синът, който майка ти би трябвало да има".
— Недеи — каза той, полупритворил очи. — Виждам, че се опитваш да откриеш отговора, сестро моя. Дали заслужавам прошка така, както Люк би простил на сестра си, ако Пъкленият бокал я освободеше от властта си. Ала виждаш ли, някога тя беше неговата сестра. Беше човешко същество. Аз… — той се закашля и от устата му бликна още кръв. — Аз никога не съм съществувал. Небесният огън изгаря всичко зло. Джейс оцеля, когато Славния го прониза, защото е добър. Достатъчно голяма част от него остана непокътната, за да може той да продължи да живее. Но аз се родих, изтъкан от поквара. И сега от мен не е останало достатъчно, за да оцелея. Пред себе си виждаш единствено призрака на някои, които би могъл да съществува, това е всичко.
Джослин плачеше безмълвно; изпънала гръб, тя седеше съвършено неподвижна, а по бузите й се стичаха сълзи.
— Трябва да ти кажа — прошепна Джонатан. — Когато умра… Помрачените ще ви нападнат. Няма да мога да ги спра. — той отново погледна към Клеъри. — Къде е Джейс?
— Тук съм.
И наистина, той също се бе качил на подиума; изражението му бе твърдо, объркано и тъжно. Клеъри срещна очите му. Знаеше колко трудно трябва да му е било да играе ролята си, да остави Себастиан да си мисли, че тя е негова, да позволи на Клеъри да рискува себе си в последния миг. Знаеше и колко трудно трябва да бе за него, които така силно бе жадувал разплата, да погледне Джонатан и да осъзнае, че онази част от Себастиан, която би могла — която би трябвало — да бъде наказана, вече не съществува. Сега пред него лежеше друг, някои съвсем различен, който никога не бе имал шанс да живее и никога нямаше да го получи.
— Вземи меча ми — каза Джонатан; дъхът му излизаше на пресекулки. той посочи Фосфорос, който бе паднал на няколко крачки оттам. — Посечи… посечи го.
— Кое? — озадачено попита Джослин, ала Джейс вече се навеждаше да вдигне Фосфорос.
След това скочи от подиума, прекоси стаята, мина покраи скупчените Помрачени, покраи кръга от руни и отиде до мъртвия Бегемот, които лежеше в локва кръв.
— Какво прави? — попита Клеъри, макар че когато Джейс вдигна меча и го заби в тялото на демона, то стана очевидно. — Как разбра…
— Той… ме познава — с усилие каза Джонатан.
Купчина вонящи демонски вътрешности се изсипаха на пода; лицето на Джейс се изкриви от отвращение, изместено миг по-късно от изненада и накрая — разбиране. Наведе се и с голи ръце вдигна нещо обемисто, което лъщеше от демонска кръв… вдигна го и Клеъри разпозна Пъкления бокал.
Тя погледна към Джонатан. Очите му се бяха обърнали назад, спазми разтърсваха тялото му.
— К-кажи му — заекна той, — кажи му да го хвърли в кръга от руни.
Клеъри вдигна глава.
— Хвърли го в кръга! — извика тя на Джейс и Аматис рязко се обърна.
— Не! — изкрещя тя. — Ако Бокалът бъде унищожен, с нас е свършено! — Тя отново се завъртя към подиума. — Господарю Себастиан! Не позволяваи воиската ти
да бъде заличена! Ние сме ти верни!
Джейс погледна към Люк, които се взираше в сестра си с безпределна тъга, дълбока като самата смърт. той завинаги бе изгубил сестра си, а Клеъри току-що си бе върнала своя брат, онзи, които и бе отнет през целия и живот, и все пак и в двата случая беше смърт.
Подпрян на рамото на Джослин, Джонатан погледна към Аматис; зелените му очи грееха.
— Съжалявам — каза той. — Не трябваше да ви създавам.