Диалози на мъртвите

Дик: Боже Всемогъщи, прав е. Това е тя. Това е Рай, Рай Помона. Ето, видяхте ли, тя не може да е Уърдман, иначе нямаше да е тук. Рай! Рай! Насам!

Гладника: Аха, мръдни насам малко, моето момиче, искам да си поприказвам малко с теб.

Джеф: Чакайте малко. Много е трудно да се види през тази мъгла. Това наистина изглежда като да е госпожица Помона, но не мога да видя нищо като… такова… като издути гърди. И къде й е онова странно бяло кичурче в косата?

Серджиус Помона: Помона да, но не Рай. Серджиус от същата фамилия. Близнака на Райна.

Сам: Серджиус… Райна… ох, мамка му.

Гладника: Тоя пък какво се смее?

Джеф: Не знам, но е хубаво, че го виждаме малко по-жив. Господин Помона, да не идвате да ни пренесете оттатък?

Серджиус: Да, но преди да акостирам на брега и вие да се качите, може ли да очистим малко от тоя глупав антагонизъм у вас? Лодката не е много голяма, а вие сте доста, така че тя ще нагази дълбоко и никак не ми се иска някой от вас да я залюлее. Повярвайте ми, на никой от вас няма да му е приятно да свърши в тази река. Така че ако имате въпроси, задавайте ги сега.

Дик: Да, аз имам въпрос. Действията на Рай, да убива хора наляво и надясно, имат ли нещо общо с тази катастрофа, в която вие сте загинали?

Серджиус: Тя ли ви разказа за това?

Дик: Да. Всичко започна от косата й. Не съм я питал, но може би е забелязала, че ще ми е интересно да науча, затова тя ми разправи всичко сама, как сте блъснали колата в насрещното движение, как са загинали двама души… и вие, разбира се…

Серджиус: А, значи това е нейната версия, така ли? В нея има няколко дребни неточности. Първо, не карах аз. Караше Рай. Толкова много й се искаше да стигне до театъра заради тази никаква роля, че би направила всичко. Когато разбрах, че се кани да тръгва с колата на мама, хукнах подире й и тъй като тя не можа да обърне бързо, успях да скоча на лявата седалка. Тя предизвика катастрофата. Тя уби мен и другите двама. Но сте прав за едно нещо. Оттук започна всичко.

Сам: Искаш да кажеш, че тъй като тя се чувства виновна за това, че е убила трима души в катастрофа преди толкова години, започва да ни очиства един по един? Надявам се, че Бедоуз е някъде из тия места. Страшно ще му хареса. Истинска готика!

Серджиус: Малко по-сложно е. Ние бяхме много близки, истински близнаци, близки до степен да обменяме мисли и когато не сме заедно. Каквото ставаше с единия, другия го чувстваше. Затова тя бе наистина съкрушена, когато умрях, особено поради факта, че тя бе виновна за това и когато ми поиска прошка, се опита да влезе във връзка с мен посредством телепатия, както правехме докато бях жив. Е, подхванахме един диалог в нейното съзнание, но тя изобщо не бе сигурна дали е истински или просто си го измисля.