Диалози на мъртвите
- Автор: Хилл Реджинальд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Диалози на мъртвите». Краткое содержание книги:
Този път срещу тях се изправя необикновен противник — Уърдман. Но кой е той? Човек, маниакално обвързан с езика и играта с думите? Сериен убиец, който обича да разказва убийствата си под формата на диалози с мистичен събеседник, подхвърляйки гатанки и жокери на полицаите?
Ще разгадаят ли неговата система Далзийл и Паскоу, ще овладеят ли правилата на параноманията — тази върховна игра за свръхерудити — и ще съумеят ли да изиграят решителния ход навреме?
Джакс Рипли: Дик, това ти ли си? Много се радвам да те видя. Моята новина за Уърдман още върви ли? А права за филмиране? Или поне телевизионни сериали. За това поне става. Коя са избрали да играе мен? Божичко, дано да не е оная, дето играе в Ийст Ендърс, онова момиче с косата. Знам, че на ръст е колкото мен, но за всичко останало е абсолютна нула. Тази уста…
Дик: Не мога да кажа. Джакс… какво стана… съжалявам.
Джакс: Съжаляваш? Не е кой знае какъв комплимент. Спомням си, че го харесвах едно време.
Джеф: Той е още малко объркан.
Джакс: Не ми трябва тогава. Освен ако не си успял да прекараш някой мобилен телефон. Не? Така си и мислех. Господи, какво не бих дала за един мобилен телефон? Ще се видим по-късно, Дик. Чао.
Джеф: Прекрасно момиче. Тя, знаеш, веднъж ме интервюира. Помислих си защо да не опитам с нея след това и нещата бяха тръгнали много добре, когато тоя шибан телефон изведнъж иззвъня. А ти? Тя май много ти се зарадва. Да не би да си я…
Дик: Не съм сигурен… Май си спомням нещо… но не съм сигурен…
Джеф: Нещо май не става при теб, а?
Дик: Опитвам се да схвана всичко това. Ние сме мъртви, нали?
Джеф: Позна от първия път, стари приятелю. Да, няма как да се скрием от това. Точно такива сме. Мъртви.
Дик: И това място тук…
Джеф: Мислил съм много по това. Заключение — това не е място, а по-скоро някакъв вид състояние.80 Не като Мисисипи… макар че човек като гледа тая шибана огромна река… но както вече ти казах, и тя не е истинска река… по-скоро нещо като визуална метафора… пфу, и аз започнах да говоря като критик… но разбираш какво искам да кажа… това помага на нашето съзнание да възприема нещата… като онзи тунел, дето си го видял като си умирал… отначало е малко трудно да го схванеш…
Дик: Но на мен ми се струва, че ти си го схванал по-добре от всички останали, Джеф. Защо е така?
Джеф: Вродено ми е, предполагам.
Дик: Искаш да кажеш, защото си благородник?
Джеф: Боже Господи, не. Това са пълни глупости. Просто защото, как да ти кажа, аз съм свързан, знаеш. Нещо като божествена връзка.
Дик: Искаш да кажеш, че си Бог?
Джеф: Разбира се, че не. Не говори такива неща. Един от прадедите ми е пострадал здравата за такива думи едно време. Не, но аз съм семейство, така да се каже. Нещо като четвърти братовчед. Става дума за падналите ангели, разбираш ли? Някои от тях избрали да се превърнат в хора, вместо да прекарат цяла вечност в ада. Труден избор, бих казал. На земята тази връзка не ти помага кой знае колко, но тук изглежда дава възможност на нас, потомците, да хващаме вътрешната същност на нещата. Не че знам нещо повече от това, че съм тук и тук ще остана докато всички сме тук, а след това ще прекосим оттатък.
Дик: Кои са тия всички? Къде е това оттатък? И колко време трябва да чакаме?
Джеф: Забрави това „колко време“, старо момче. Тук време няма. Времето е някъде далече, далече оттук. Нямам представа откъде знам това, може би едно време съм го учил в училище, но е вярно. Колкото до това „всички“, искам да кажа всички ония, които Уърдман убива.
Дик: Уърдман… но не съм ли аз Уърдман?
Джеф: Ти? Боже Господи, Дик! Откъде можа да ти хрумне тази идея?
Дик: Не знам… нещо като че ли… ме кара да се чувствам виновен…
Джеф: А-а, значи затова се извиняваш наляво и надясно! Скъпи мой приятелю, бъди спокоен! Ти не би могъл да убиеш и муха. Спомням си, когато за първи път ти дадох две пъстърви и ти разбра, че трябва да ги чистиш сам. Ти направо пребледня! Не, ти също като нас тук — жертва. Я се виж на какво приличаш — накълцан си като пържола. Съветник, елате да му кажете.
Стийл Гладника: Какво да му кажа?
Джеф: Бедното момче си мисли, че той е Уърдман.
Гладника: И е такъв. Всички ония некадърници в Центъра, всичките до един са уърдмани81, а не вършат и за една стотинка истинска работа.
Джеф: Може ли да кажа нещо, съветник? Аз имам предвид Уърдман с главно У, оня, дето извърши всички тези убийства.
Гладника: О, тоя тъпанар ли? Не, господин Дий, вие може да сте много неща, повечето от тях безполезни, но вие определено не сте Уърдман, не и ако това е тъпанара, който ме уби.
80
State (англ.) — състояние, и щат, държава. — Б.пр.
81
Уърдмани (анг.) — хора на словото. — Б.пр.