Аленото цвете и бялото

— Може да съм пропуснала нещо — приема Агнес. — Случвало се е да ми се спи толкова много, или да съчувствам толкова зле, че да не попълня дневника си.

— Много добре… — мърмори под нос свещеникът. — Покаяние, покаяние… не е много това, което можеш да сториш, след като е изминало толкова дълго време. Ако все още си близка с тази приятелка, която ти е подарила пръстена, кажи й истината и й поискай прошка. Що се отнася до цветето… — той изпъшква, — хайде да забравим за цветето. Колкото до насекомите, имаш право да стъпваш върху колкото си искаш от тях — в Библията е писано, че всички зверове земни трябва да се боят и да треперят от човека. Ако можеш да откриеш полицая, когото си наскърбила, извини му се. А сега: за покаянието. За лъжата и грубите думи трябва да кажеш три пъти „Аве Мария“. Освен това трябва да се опиташ да се вгледаш по-надълбоко в душата си. Малцина са тези от нас, които са в състояние да преживеят тринайсет години, без да сторят почти никакъв грях.

— Благодаря ти, отче — шепне Агнес, стисва здраво листа в свитата си длан и се привежда напред, за да получи опрощение.

— Dominus noster Iesus Christus te absolvat — мърмори старческият глас, — et ego auctoritate ipsius te absolvo… — Сълзи потичат изпод притворените клепачи на Агнес и се търкалят една подир друга по бузите й.

— … ego te absolvo a peccatis tuis, in nomine Patris, et Filii, et Spiritus Sancti. Amen22

Агнес Ракъм излиза със своята плъзгаща се походка от изповедалнята. Чувства се по-лека от въздуха. Тя избързва и сяда на една от скамейките в дъното. За днешното си тайно посещение в църквата тя е сложила шапка с воалетка и обикновена тъмносива рокля — този тоалет със сигурност се различава много от онези, които носи на светските събирания, но пък тук, в църквата „Света Тереза“ в Крикълууд, тя съвсем не желае да прави впечатление някому. Задните редове на скамейките, далеч от местата, където обикновено седят редовните посетители, далеч от олтара и свещниците около него, са потънали в мрак. Всъщност тук е толкова тъмно, че когато се промушва между редиците, Агнес едва не се препъва в една молитвена възглавничка, която не е била поставена обратно на мястото си. Високо над главата й се издига наскоро боядисаният в синьо таван, но златните звезди, с които е изпъстрен, не хвърлят никаква светлина.

Сега Агнес е доволна — седи в мрака, лицето й е скрито в сянката на надвисналия над нея корниз. Службата ще започне всеки момент; отец Сканлън излезе от изповедалнята и се упъти към амвона. Той сваля лилавото расо от раменете си, подава го на един от клисарите, и навлича друго. Изобщо не се е променил! Най-важната му отличителна черта — брадавицата на челото — си е все толкова голяма.