Илиада [bg]

толкова ние години ще водим войната за Троя: широкодрумния град на десетата чак ще превземем.» Тъй ни говореше Калхас и днеска това се изпълва. [330] Всички вий, медноколенни ахейци, от бягство се спрете, докато дружно превземем прочутия град на Приама.“ Каза така и аргийци започнаха силно да викат. Целият стан заехтя от високата мъжка гълчава. Хвалеха шумно словата на цар Одисея божествен. [335] Нестор, геренският конник, тогава така им продума: „Истина! Вие приказвате като деца неразумни, нямащи никаква грижа за хода на лютата битка. Нашите верни съюзи и клетви къде ще останат? Биха във огън изтлели съвети и замисли мъдри, [340] жертви с несмесено вино и наши обети за вярност. Спорим напразно със думи отдавна, а още не можем средство добро да намерим, макар да сме тука от дълго. Сине Атреев, със воля желязна, тъй както по-рано, тръгвай да водиш аргийци във кървави, яростни битки! [345] Трябва със смърт да накажеш един или двама ахейци, тайно замислящи друго: те няма успех да постигнат. Няма към Аргос да тръгнем, преди да узнаем самички вярно ли или лъжовно ни Зевс обещание даде. Казвам открито, че властният Зевс ни предрече успехи [350] в оня ден, в който аргийци потеглиха с кораби морски, носейки смърт неизбежна, разруха за всички троянци: мълния хвърли отдясно21 и верни поличби ни прати. Ето защо нека никой не бърза да плува за в къщи, без да е спал във леглото с жената на някой троянец, [355] без да е сам отмъстил за скръбта и плача за Елена.22 Ако ли някой желае тъй много дома да се върне, само до кораба хубавопалубен да се докосне, той ще намери по-рано от всички позорната гибел. Сам ти, Атриде, обмисляй добре, но и другите слушай! [360] Има значение моята дума, която ще кажа. Ти раздели и групирай войските по род и по племе, род да подкрепя рода си и племето — своето племе. Ако постъпиш така и ахейците теб те послушат, ти ще узнаеш за всеки войник и водач на войските [365] кой е страхлив и юначен, че битка ще водят за свои. Също дали и града не ще вземеш по Зевсова воля или от страх на мъжете и липса на опитност в боя.“ Властният цар Агамемнон така отговори на Нестор: „Старче, ти пак надминаваш в съвета чедата ахейски! [370] Татко наш Зевсе, богиньо Атина и ти, Аполоне, десет такива ахейци съветници мъдри да имах, щеше веднага да падне градът укрепен на Приама, с устрем превзет и разсипан от нашите мощни десници. Егидодържецът Зевс ми изпрати нещастия щедро, [375] тъй като той ме захвърли във разпри и спорове празни. Двамата ние с Ахила се скарахме зле за момата с думи враждебни; и пръв аз подхванах, жестоко разсърден. Но ако някога двама отново съгласие стигнем, няма да има отсрочка на злото за всички троянци. [380] Хайде вървете на обед, а после борбата ще почнем. Копие нека си всеки наостри и щит си приготви, всеки добре да нахрани сега и конете си бързи, всеки добре да притегне за бой колесницата здрава, целия ден непрестанно да водим омразната битка, [385] тъй като няма почивка да има дори и за малко, докато нощ не настъпи, да спре яростта на мъжете. Върху гърдите на всекиго ремъкът жилав на щита в пот ще прогизне, ръката от копие ще отмалява, конят му в пот ще се къпе, летящ с колесница блестяща. [390] Щом забележа, че някой отстъпи далече от боя, искайки скрит да остане край витите кораби в стана, няма грабливите птици и псетата той да избегне.“ Каза и почнаха дружно аргийците силно да викат, както вълните бучат, в канарата крайбрежна разбити, [395] щом като вятърът Нот ги надигне; вълните не спират, вихри различни ги вият и в разни посоки ги тласкат. Станаха и се разпръснаха всички към кораби гладки, огън запалиха в стана, започнаха те да обядват. Всеки принасяше жертва на някой почитан безсмъртен, [400] молейки сам да избегне смъртта във кипящата битка. Мощният цар Агамемнон принесе във жертва на Зевса бик угоен петгодишен, отгледан за бога всевечен. Свика при себе си всички най-знатни ахейски стареи: първо разумния Нестор и властника Идоменея, [405] после Аяксите двама и храбрия син на Тидея, шести герой Одисея, по разум подобен на Зевса. Цар Менелай гръмогласен дойде без покана при него: знаеше колко се грижи в душата си брат му обичан. Те край бика се събраха, зърна ечемичени взеха. [410] Мощният цар Агамемнон започна така да се моли: „Славен, велик, чернооблачен Зевсе, живеещ в ефира!23