Вина

Въпреки краткото съобщение, Виктор Транг преливаше от щастие, че пристига на следобедна среща с господин Духър, представителя на Архиепископията.

Както обикновено, Транг не се скъсваше от съдебни дела и почти светкавичният отговор на господин Духър по телефона стопли сърцето му. А и в края на деня му дойде добре дошло да се чупи от офиса си, който се състоеше от една-единствена стая в мрачната задна част на почти вековна сграда близо до изхода към Джинива авеню на магистралата Джуниперо Сера — възможно най-мрачната част на Сан Франциско.

Дали ще му бъдело удобно колкото е възможно по-скоро да слезе в центъра до техния офис — без съмнение твърде лъскав — на двайсет и първия етаж в сградата на „Калифорния“ 1, за да обсъдят случая? Ами, с удоволствие. Само дано намери пролука в ангажиментите си.

Едва миналия четвъртък бе запознал Духър с материалите, но бързият отговор го караше да предвкусва и бързо споразумение. А той бе влязъл в играта именно затова.

Марк Духър не пожела да пие нищо, но секретарката поднесе на госта отлично препечено френско кафе в почти прозрачна порцеланова чашка с тънка златна ивичка по ръбчето. Транг се бе настанил върху дивана в стил ампир пред махагоновата масичка за кафе и разглеждаше просторния кабинет с високите от пода до тавана прозорци.

От тази височина изгледът към града беше смразяващ, а изводът — кристално ясен: Духър не би се намирал тук, ако често бе губил дела. Времето през целия ден беше ужасно. Черни облаци, блъскани от вятъра, и сега ту скриваха, ту откриваха гледката — моста над залива с Острова на съкровищата, шлеповете и влекачите във водата. Хълмовете в далечината от другата страна на залива бяха стоманеносиви.

Транг отпи глътка кафе, кимна и се усмихна на домакина си. Беше на трийсет и три години. Станал бе гражданин на Съединените щати преди петнайсет години и бе привикнал към лицата на хората от бялата раса. Но това лице пред него беше непроницаемо — открито, честно, очевидно настроено приятелски, възпитано и добре поддържано. От такива лица Транг се плашеше най-много и човекът, на когото принадлежеше то, седеше на педя от него, с кръстосани ръце, подпрял лакти на колената, леко приведен напред и още първите му думи попаднаха право в целта.

— Първо, архиепископът ме натовари да ви съобщя, че не съществува никаква умишлена политика на толериране на подобно поведение в Архиепископията. Ако отец Слокъм е имал интимна връзка с госпожа Деп…

— Точно така, а също и с дъщеря ѝ.

— Ако, казах, отец Слокъм е постъпил така, това е мерзко и ние осъждаме неговите деяния. Но — продължи Духър — в по-общ план нещата изглеждат иначе… защото въпросът е много деликатен.

Транг кимна.

— Това е самата истина — каза той, — както е истина и че значителен брой хора са претърпели сериозни щети.

Духър трепна при тази формулировка. Без „щети“ нямаше обезщетение. Транг му обръщаше внимание, че не е дошъл тук, за да разтяга локуми.