Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
Джо се накани да отпраши за пустинята Тахо за пет дена около Деня на благодарността с няколко приятелчета. Дали Кристина няма да се присъедини към тях?
Без кандърми, без навивки. Това ѝ допадаше.
След известно време тя установи, че харесва поведението му и личността му по един хладен, равнодушен начин, който понякога прерастваше в изблик на чувства. Това беше в реда на нещата. Навярно щеше да настъпи някаква промяна — тя бе готова да чака. Така или иначе, не вярваше особено на бурната страст. Отчаяно се надяваше, че „харесвам“ с течение на времето ще се превърне в „обичам“. Нали затова след толкова време си беше избрала някой, който да е добър, в чиято компания да изпитва ако не трепет, то поне удоволствие и оживление.
Беше четири следобед. Джо седеше зад бюрото си, въртеше между пръстите си някаква химикалка и гледаше право в Кристина, като се стараеше да овладее гнева си.
— Не знам защо побесня толкова — заговори тя.
— Не съм побеснял. Просто си мислех, че вече говорихме за това. Искам да кажа, че ти нищо не спомена снощи и изведнъж цъфваш тук, облечена като манекенка…
Тя разпери ръце.
— Джо, това е най-обикновен делови костюм.
— Да де, ама другите кандидати за лятна специализация просто изпращат писмо с кратка автобиография. Ние тук ги преглеждаме и решаваме дали…
— Знам това. Марк Духър ми каза да дойда, затова си помислих, че ще е подходящо да изглеждам добре.
— Което при теб не е… — Той спря, преди да изтърси признанието, че без значение дали ѝ харесва или не, пак на преден план излиза ефектът от нейната красота. — Как да ти кажа, може би съм малко разочарован. — Химикалката се изплъзна от ръцете му и той изненадано я проследи с поглед.
— Не знам защо би трябвало да си разочарован. Направо не разбирам. Марк каза…
— Марк. Имаш предвид господин Духър?
Устните ѝ се вкамениха от чувство на безсилие.
— Той каза да го наричам Марк. Той е готин, Джо.
— Да, готин е — започна да се навива все повече и повече Ейвъри. — Излъгах те — каза спокойно той. — Наистина съм бесен. — Погледна над рамото на Кристина, за да се увери, че вратата е затворена. — Господин Духър хич не е готин. Нека да изясним това. Виж фактите. Той е много потаен човек. Именно той отряза главите на Маккейб и Рот, въпреки трийсетгодишния им стаж и…
Кристина клатеше глава.
— Добре. Законите на бизнеса са сурови. Той е шефът, нали така? Това е свързано с борбата за надмощие. Но той ми каза да му се обадя. Какво би трябвало да направя според теб?
— Аз те помолих да не му се обаждаш. Какво ще кажеш за това? Питаш ли ме как се чувствам, докато се връткаш наоколо и проучваш възможностите за работа зад гърба ми?
— Нищо подобно не съм правила — повиши глас тя. — Казах ти, че попаднах на него в църквата. Боже Господи, остави ме на мира, Джо. Не бъди такъв… такъв…
— Какъв? — продължи да я напада той.
— Такъв опекун, по дяволите, ето какъв.
Ейвъри се облегна назад и гласът му премина в шепот.
— Аз — опекун? Ако аз съм опекун, май не съм от най-добрите, така ли е?
— Не ти и трябва. Това си е моя работа. Става дума за моя живот и моята кариера и ако шефът ме е поканил при себе си за интервю, как очакваш да постъпя? Да кажа: „Не, съжалявам, аз съм съвременна жена, но гаджето ми ще се впрегне“.
— Не се впрягам.
— Не си и ядосан, предполагам. — Каза го, макар да знаеше, че Ейвъри е бесен. — По дяволите, Джо, нямаш никакво право да си го изкарваш на мен. — Тя грабна куфарчето си.
— Къде отиваш?
— Да говоря с господин Духър. — За миг се поколеба. — С Марк.
Той скочи, протегна ръка, едва не прекатури стола си.
— Ей, ей. Чакай малко, Кристина. Чакай малко!
Тя се спря с ръка на бравата.
— Добре, чакам. Какво има?
Той заобиколи бюрото и се спря на метър от нея.
— Виж… — Пое дъх, направи опит да се овладее. — Виж какво, съжалявам. Не ходи при господин Духър, не и в това състояние.
— Какво ми има на състоянието? Това, че ме изкара извън кожата ми? Боиш се да не би случайно да те накисна? Обещавам, че изобщо няма да те споменавам.
— Кристина…
— Не разбирам защо не искаш да работя тук, Джо. Мислех си, че ще се зарадваш. Да бъдем заедно, да се виждаме, да ходим на обяд… Мислех си, че ще ни е гот.
Той пристъпи към нея и нежно хвана ръцете ѝ.
— Знам — каза. — Знам. Права си.
— Тогава какъв е проблемът?
— Просто бях изненадан, това е всичко. Нали бяхме решили друго нещо и това ми дойде като гръм от ясно небе…