Душата на императора

— Да — призна Шай с въздишка. — Размених ги няколко дни, преди да се опитам да открадна скиптъра. Проучвах охранителните мерки и стражниците, които пазеха в двореца. Промъкнах се в галерията, влязох в кабинета на Фрава и подмених картините за проба.

— Затова онази, която смятат за фалшива, всъщност е оригиналът — довърши Гаотона с усмивка. — Нарисували сте грешките върху истинската картина, за да си помислят, че е копие!

— Всъщност, не — поправи го Шай. — Макар че съм използвала този номер в други случаи. И двете картини са фалшиви. Просто едната е явен фалшификат, оставен така, че да бъде открит в случай, че нещо се обърка.

— Значи оригиналът все още остава скрит някъде… — заключи Гаотона с глас, в който се долавяше любопитство. — Проникнала сте в двореца, за да проучите положението с охраната, след което сте заменили оригиналната картина с имитация. После сте оставили втора, малко по-лоша имитация в стаята си, за да ни подведете по фалшива следа. Знаели сте, че ако ви бяха хванали, докато бяхте в двореца — или ако по някаква причина ви предадеше някой от съмишлениците ви, — щяхме да претърсим странноприемницата, да открием некачествения фалшификат и да решим, че още не сте успели да размените картините. Специалистите ни са щели да приемат, че качественият фалшификат е истинската картина. И така никой не би продължил да търси оригинала.

— Горе-долу това беше.

— Много умно измислено — отбеляза Гаотона. — Ако ви бяха заловили, докато се опитвате да откраднете скиптъра, бихте могли да „признаете“, че целта ви е била картината. Обискът на стаята ви би го доказал, когато открием скритото копие, и бихте била подведена под отговорност за опит за обир на частно лице — в случая, Фрава, — което е много по-леко престъпление от опит за кражба на имперска реликва. Щяха да ви осъдят на десет години каторжен труд, вместо на смърт.

— За съжаление — рече Шай, — бях предадена в неподходящ момент. Шутът нагласи нещата така, че да ме хванат, след като изляза от галерията със скиптъра.

— Ами оригиналната картина? Къде сте я скрила? — той се поколеба, след което продължи. — Още е в двореца, нали?

— Може и така да се каже.

Арбитърът я погледна, все още усмихнат.

— Изгорих я — допълни Шай.

Усмивката моментално изчезна.

— Лъжете.

— Не и този път, старче — увери го Шай. — Картината не си струваше риска да се опитвам да я изнеса от галерията. Направих размяната само като проверка на охранителните мерки. Вкарах имитацията лесно — никой не претърсва посетителите на влизане, само на излизане. Истинската ми цел бе скиптърът. Да открадна картината беше от второстепенна важност. След като ги размених, хвърлих истинската в една от камините в главната сграда на галерията.

— Но това е ужасно — възкликна Гаотона. — Тази картина беше оригинал на Шу-Жен, най-великият му шедьовър! Сега той е сляп и вече не може да рисува. Разбирате ли изобщо колко ценна…