Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Душата на императора
Душата на императора - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Душата на императора

Электронная книга - «Душата на императора». Краткое содержание книги:

Шай е заловена, докато заменя Лунния скиптър с почти съвършената си имитация, и е принудена да сключи сделка с цената на живота си. След покушението върху император Ашраван, той изпада в дълбоко безсъзнание — обстоятелство, което бива прикрито единствено благодарение на смъртта на жена му. Но ако императорът не се появи отново пред света след стодневния си период на траур, на господството на Фракцията на Наследниците ще бъде сложен край, а империята ще потъне в хаос и размирици. На Шай е възложена невъзможна задача: да създаде — да Фалшифицира — нова душа за императора за по-малко от сто дни. Времето ѝ бързо изтича. Докато работи над Фалшификацията и се опитва да разгадае мотивите на господарите на тъмницата си, Шай трябва да състави и идеалния план за бягство…
1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 47
Перейти на страницу:

Гаотона я изгледа изумено.

— Звучи ви като куп суеверни измишльотини, предполагам?

— Наистина е много… загадъчно — отговори арбитърът и вдигна ръце. — Една рамка на прозорец да е запозната с „идеята“ за витраж? Една душа да приема идеята за друга?

— Тези неща съществуват отвъд нас — рече Шай и приготви следващия печат. — Мислим за прозорците, знаем какво представляват; представите ни за това какво е и какво не е един прозорец придобиват… ново значение в Сферата на Духа. Донякъде може да се каже, че им вдъхваме живот. Свободни сте както да вярвате на обяснението, така и да не вярвате; мисля, че така или иначе няма значение. Важното е, че мога да изпробвам тези печати върху вас, и ако хванат поне за минута, това е много добър знак, че съм на правилен път. Най-добре би било да изпитам действието им върху самия император, но в това състояние той не би могъл да отговори на въпросите ми. Няма да е необходимо само да ги накарам да хванат — ще трябва и да ги напасна така, че да работят заедно, и за това ще ми е нужно да ми обяснявате какво чувствате. Така ще мога да ги поправям, докато не ги нагодя съвсем. А сега моля за дясната ви ръка, ако обичате.

— Добре — съгласи се Гаотона и се овладя.

Шай притисна нов печат към дясната му ръка. Заключи го с полузавъртане, но веднага щом го отдръпна, знакът изчезна сред облаче червен дим.

— По дяволите.

— Какво стана? — попита Гаотона и протегна пръсти към кожата си.

По пръстите му се размаза обикновено мастило. Печатът бе изчезнал толкова бързо, че то дори не бе попило.

— Този път какво направихте?

— Явно нищо — каза Шай, докато внимателно разглеждаше клишето на печата в търсене на слабото му място. Не намери такова. — Този не съм го направила както трябва. Много е силен.

— Какво съдържа?

— Причината Ашраван да се съгласи да стане император — обясни Шай. — Проклети нощи. Сигурна бях, че този ще стане.

Тя поклати глава и остави печата встрани. Изглежда Ашраван не се беше предложил като кандидат за престола поради дълбоко вкорененото желание да се докаже пред семейството си и да избяга от далечната — но дълга — сянка на брат си.

— Аз мога да ви кажа защо го е направил, Фалшификаторке — рече Гаотона.

Тя го измери с поглед. „Именно този мъж е окуражавал Ашраван да се възкачи на имперския трон“, каза си тя. И в крайна сметка, Ашраван го бе намразил заради това. „Или поне така мисля“.

— Добре тогава — отговори. — Защо?

— Защото искаше да промени нещата — обясни арбитърът. — В империята.

— Не споменава такова нещо в дневника си.

— Ашраван беше скромен човек.

Шай вдигна вежда. Това твърдение не отговаряше на сведенията, които бе получила.

— О, той наистина имаше несдържан нрав — продължи Гаотона. — А и когато навлезеше в някой спор, стисваше зъби и отказваше да отстъпи от мнението си. Но като човек… Като характер… Дълбоко в себе си, той беше смирен и скромен човек. Трябва да проумеете това.

— Разбирам — отвърна Шай.

„И пред него си го правил, нали?“, запита се тя. „Това разочаровано изражение. Скритият намек, че от нас се очаква да бъдем по-добри хора, отколкото сме сега.“ Тя не беше единствената, която бе почувствала как арбитърът я гледа като разочарован дядо — внучката си.

Това я изкушаваше да го отпише и да не обръща повече внимание на думите му. Само че… Той се беше предложил като доброволец за опитите ѝ. Смяташе изкуството ѝ за ужасяващо, затова бе настоял да го понесе лично, вместо да изпрати друг.

„Ти наистина говориш искрено, нали, старче?“, помисли си Шай, докато Гаотона седеше на стола си с отсъстващо изражение и размишляваше за императора. Откри, че изпитва недоволство.

В нейния занаят имаше мнозина, които се присмиваха на честните хора и ги смятаха за лесна жертва. Това обаче беше погрешно схващане. Честността не водеше задължително до наивност. Един нечестен глупак и един честен глупак можеха да бъдат измамени с еднаква лекота, просто по различни начини.

1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 47
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)