Опал [bg]

— Трябваше да помогна.

Той погледна през прозореца.

— Какво щеше да направиш, ако не беше попаднала на Доусън, а ме беше открила в разгара на битка с хората от министерството или както там се казваше оная група?

— Дедал — казах аз. — Дори да бяха те, пак щях да помогна.

— Да, точно оттам идва проблемът.

Той слезе от джипа и аз останах зяпнала.

Поех объркано въздух и излязох от колата. Той се беше облегнал на бронята със скръстени пред гърдите ръце. Не ме погледна, когато станах до него.

— Ядосан си, защото се тревожиш за мен, но аз не възнамерявам да бъда момичето, което стои вкъщи и чака героят да изтреби всички злодеи.

— Това не е книга — сопна са той.

— Очевидно…

— Не. Не ме разбираш. — Обърна се към мен побеснял. — Това не е някаква свръхестествена фантазийка или каквито там глупости четеш. Няма предварителен сюжет и не е известно как ще се развият нещата. Враговете не са явни. Нищо не ни гарантира щастлив край и ти… — той сведе глава, за да бъдат очите ни на едно ниво. — Ти не си супер героиня, без значение какво правиш, по дяволите.

Еха. Явно наистина е следял блога ми. Но не това беше важното.

— Знам, че това не е роман, Деймън. Не съм глупава.

— Не си ли? — Той се изсмя невесело. — Защото ако беше умна, нямаше да хукнеш след мен.

— Същото може да се каже и за теб! — Гневът ми вече се изравняваше с неговия. — Ти побягна след Доусън, без да знаеш на какво може да налетиш!

— Без майтап. Но аз контролирам Извора без проблем. Знам на какво съм способен. А ти — не.

— Знам на какво съм способна!

— Така ли? — попита той. Върховете на скулите му проблясваха от ярост. — Ако бях обграден от хора от министерството, щеше ли да успееш да ги изтребиш? И би ли могла след това да живееш с мисълта за стореното?

В корема ми сякаш разцъфна тревога, мрачните й пипала се увиха около цялото ми същество. Когато бях сама на тъмно, непрекъснато се терзаех от това, че съм склонна да отнема човешки живот.

— Готова съм да го направя.

Гласът ми прозвуча като шепот.

Той отстъпи назад и поклати глава.

— По дяволите, Кити, не искам да изживяваш подобно нещо. — Сурова емоция се изписа на лицето му. — Не е трудно да убиеш. Но страшното идва след това — вината. Не искам да се замесваш в това. Разбираш ли? Не искам да водиш такъв живот.

— Но аз вече водя такъв живот. И всички надежди, пожелания и добри намерения на света не са способни да променят това.

Истината сякаш го разгневи повече.