Балтазар [bg]

— Но ако неравенството в състоянието прави вземането на решение за теб трудно — казал Несим, изчервил се и свел поглед, — тогава предлагам ти подарък за рождения ден, който ще те превърне в напълно независима личност — независима жена, чуваш ли, Жюстин? Тези ужасни пари, които никога не излизат от главата на александрийци, те отравят всичко! Нека да се освободим от тях, преди да вземаме каквото и да било решение. — И Несим плъзнал по масата тънко листче — зелен чек, върху който пишело „три хиляди лири“. Жюстин дълго го гледала, без да го докосне. — Това не те обижда, нали? — попитал той и леко заекнал от вълнение.

— Не — отвърнала тя. — Изцяло в твой стил е. Но какво да правя аз, като не те обичам?

— Та аз не искам това от теб, нито дори да се опитваш да го правиш.

— Тогава как ще живеем?

Несим я изгледал с пламнали смутени очи, после навел глава, сякаш под ударите на незаслужен упрек.

— Кажи ми — продължила тя след миг. — Моля те, кажи ми. Аз не мога да използвам твоето богатство и твоето положение, без да ти дам нещо в замяна, нали така, Несим?

— Искам първо да опиташ — промълвил той нежно, — не е нужно да се заблуждаваме един друг. И без това животът е кратък. Човек трябва сам да открие пътя си към щастието.

— Да не би да искаш да спиш с мен? — изведнъж попитала Жюстин, отвратена, но и трогната от нежния му тон. — Разбира се, че можеш. Да. Всичко ще направя за теб, Несим — всичко!

Той обаче се сепнал и я срязал.

— Аз ти говоря за споразумение, в което приятелството и взаимните отстъпки да заемат мястото на любовта, докато тя, както се надявам, че ще стане, дойде. Разбира се, че ще спя с теб — аз като любовник, ти като приятелка. Но кой знае? Може би след година. В крайна сметка всички бракове в Александрия са търговски сделки. Боже Господи, Жюстин, каква глупачка си! Не виждаш ли, че без да го разбираме, ние имаме нужда един от друг? Струва си да опитаме. Всичко може да се изпречи на пътя ни. Ала аз не мога да се отърва от мисълта, че в този град жената, от която най-много се нуждая, си ти. Има други, които, по всяка вероятност, желая — но от теб имам нужда! Не смея да кажа, че същото важи и за теб. Колко жесток е животът и колко абсурден!

Никой преди това не й бил говорил по този начин. Да й предложи съдружие — хладнокръвно премислено и със съвсем безкористни намерения. От тази гледна точка това бе възхитително.

— Ти не си човек, който ще заложи всичко на един цвят — червено или черно — изрекла тя бавно. — Нашите банкери, които са истински факири, когато става дума за пари, са в същото време пословично наивни, стане ли дума за жени. — И тя сложила ръката си върху неговата.