Тръстиковият път [bg]

Докато карахме на юг към Морган Сити, вечерта захладня и лъчите на залеза обагриха в тъмночервено облаците над залива. Човекът на име Стив Андрополис ни чакаше в дъното на една закусвалня на платформа над водата. Пред него имаше полупразна бутилка бира и бяла чиния с пържени скариди. Загрубялото му лице ми заприлича на стара бейзболна топка. Беше с ново спортно каскетче, яркожълта риза, сиви панталони и кафяви мокасини, сякаш искаше да мине за пенсионер от Флорида, но го издаваха едрите костеливи ръце, избелялата татуировка на гола жена и малките свински очички, които не изпускаха нищо наоколо.

Когато Клит ме представи, аз не му протегнах ръка. Неговата увисна за миг във въздуха, после човекът леко разтвори устни и избърса ъгълчетата им.

— Познавам ли те? — попита той.

— От едно време. Със съдебно решение те бяха пратили на колективно превъзпитание във Френския квартал. Ти задигна двеста долара от касата на групата.

Андрополис се завъртя към Клит.

— Каква е сделката?

— Няма проблем, Стив — каза Клит. — Просто искаме да знаем какво си чувал за онзи тип, дето очисти Клъм Чевръстия.

— Името му е Джони Ремета — отговори Андрополис. — От Мичиган. Казват, че бил много способен.

— Много способен? — повторих аз.

— Тук май има ехо — рече Андрополис.

— Нещо не пасва, Стив — каза Клит. — Онзи, когото търсим, е тъпанар.

— Питахте кое е новото момче, казах ви. Изпълнявал е поръчки за големите риби по Крайбрежието, май е направил два-три удара в Хюстън. И няма полицейско досие.

— Къде е сега? — попита Клит.

— Онзи, дето дупчи глави ли? Той не е като другите хора. Щом очисти някого, вдига си задника и отива на посещение в Дисниленд.

Докато говореше, Андрополис непрекъснато се озърташе към мен.

— Той защо ме гледа така? — обърна се той към Клит.

— Жилката просто внимава. Нали, Дейв? — рече Клит и ме погледна втренчено.

— Точно така — потвърдих аз.

— Нещо друго интересува ли ви? — попита Андрополис.