Приемане [bg]

Не знаеше дали да се ядоса или просто да го добави в списъка с неща за поправка, защото нямаше да попречи на работата на фара. Дали го бяха направили Хенри и Сюзан? Нарочно, поради несръчност или по грешка? Сол не можеше да се отърси от ирационалното чувство за скрити връзки, от усещането, че нещо се е изплъзнало от това място.

Стълбището под него закънтя, разнесоха се гласове — два чифта стъпки, две глави. Леката Бригада, Хенри и Сюзан. Той импулсивно дръпна покривалото на лещата и разпиля стъклените люспи с обувката си, от което, колкото и да е странно, се почувства като съучастник.

Когато се появиха, Сол не можеше да упрекне Глория за погледа, който им хвърли от мястото си пред телескопа — като дива котка с настръхнала козина. И той се чувстваше по същия начин.

Хенри отново беше облечен така, сякаш отиваше на среща в града. Сюзан изглеждаше напрегната, може би защото този път тя мъкнеше цялото оборудване.

— Закъснявате — каза Сол, без да успее да скрие нотката на разочарование в гласа си. В лявата си ръка Хенри стискаше дръжката на нещо като метално куфарче с инструменти и го поклащаше леко напред — назад. — И какво е това? — Не го беше виждал преди.

— А, нищо, Сол — отвърна Хенри с широка усмивка, както винаги. — Просто малко инструменти. Отвертки и тем подобни. За поправка на разни неща. — Или за взимане на проби от първокласна леща, отървавала се от вандализъм вече над век.

Забелязала враждебното отношение на Глория, Сюзан остави куфарчето и кашона, който носеше, и се подпря на телескопа.

— Много сладко дете си. Искаш ли близалка?

При тия думи тя извади една иззад ухото на момичето с ловко движение като фокусник.

Преценяващ, враждебен поглед на Глория.

— Не. Сега гледаме как гори островът.

И тя презрително залепи отново око към окуляра.

— Да, има пожар — каза невъзмутимо Хенри, а Сюзан се върна при него. Чу се подрънкване на метал, когато остави куфарчето с инструменти до останалата част от оборудването им.

— Какво знаете за него? — попита Сол, въпреки че сега възникваха много други въпроси.

— Какво да знам? Злополука. Май не са ни наградили със значка на обучението за скаути. Добре че никой не пострада в този славен ден, а и ние скоро се махаме оттам.

— Така ли? — Сол изведнъж се обнадежди. — Приключвате ли?

Изражението на Хенри изгуби част от дружелюбното си излъчване.

— Само на острова. Това, което търсим, не е там.

Самодоволен, като че ли му харесваше да пази тайна от Сол. Което последният прие лично и вече наистина се ядоса.