Приемане [bg]

Всъщност той наистина ги харесваше. Намираше ги за забавни — тромави, но искрени. В една природонаучна книга беше чел, че броненосците „плуват“, като ходят по дъното на реките и задържат дъха си — това го беше запленило.

— Понякога са досадни — призна той, — така че може би имаш право.

Знаеше, че ако не направи крачка към примирието, тя няма да го остави на мира.

— Старият Джим каза, че си луд, защото си видял кенгуру из тия места.

— Може би трябва да престанеш да се въртиш около Стария Джим.

— Не съм се въртяла около него. Той живее на бунището. Дойде да види мама.

Аха, отишъл е на лекар. Обзе го чувство на облекчение, а може би беше просто студена пот от усилието. Не че му имаше нещо на Джим, но мисълта Глория да броди толкова свободно наоколо го тревожеше. Макар Чарли неведнъж да му бе казвал, че Глория познава тези места по-добре и от него самия.

— Та наистина ли си видял кенгуру?

Божичко, това ли е да имаш деца?

— Не точно. Видях нещо, което приличаше на кенгуру.

Местните още се майтапеха за това, но той се кълнеше, че го е видял; зърна го онази първа година, развълнуван от изследването на толкова много нови, непознати пътеки.

— О, щях да забравя защо дойдох — подметна Глория.

— Така ли?

— Старият Джим каза, че е чул по радиото, че островът гори, и ми се прииска да го видя от върха на фара. С телескопа?

— Какво? — Сол пусна лопатата. — Как така гори? — Доколкото знаеше, там нямаше никого, освен членовете на Леката бригада, но в задълженията му влизаше да докладва всички инциденти, включително пожарите.

— Не целият, само част от него. Нека да го видя! Имало дим и всичко.