Наследството на Армадата [bg]

Вече наясно със стила му на шофиране, Амал стисна здраво дръжката на вратата и затвори очи.

Не след дълго беемвето беше вече част от дългата процесия превозни средства, които минаваха през осветения портал на кънтри клуба и се насочваха към паркинга. Досадният дъжд най-после беше спрял, а между разкъсаните облаци се виждаше ясно небе, обсипано със звезди. Наоколо нямаше полицейски коли, но това беше нормално. Бен погледна часовника си. Беше взел разстоянието до мястото на отвличането за дванайсет минути. Уоли Ландър вероятно се беше справил за същото време, така че часът на нападението можеше да се определи сравнително точно. В момента беше осем без четвърт. Което означаваше, че Брук бе в неизвестност от двайсет и един часа и четирийсет минути.

Следван от Амал, Бен изкачи стъпалата и бутна тежката врата на фоайето. После спря и се огледа. Дебел скъп килим в червен цвят, претенциозно и малко кичозно обзавеждане, предназначено да впечатли тълпата новобогаташи, отдали се на голфа и тениса. Излъскана дъбова ламперия, солидни витрини с не по-малко излъскани сребърни трофеи. Безшумни вентилатори по тавана, пресъздаващи атмосферата на колониалната епоха. Изкуствени цветя, надничащи от имитации на антични делви. Потокът от двойки на средна и над средна възраст заобикаляше Бен и се насочваше към оживената ресторантска част, вдясно от рецепцията. На вратата ги посрещаше строг и тържествен метрдотел. Животът в кънтри клуб „Касълбейн“ течеше в обичайното си русло. Събитията от предишната нощ сякаш не се бяха случили.

Миризмата на топла храна от ресторанта напомни на Бен, че не беше хапвал нищичко, откакто напусна Франция. Тръсна глава да прогони тази мисъл и продължи навътре във фоайето. Младата жена зад рецепцията намръщено го изгледа. Едва сега той обърна внимание на гостите около себе си, всички облечени в официални костюми и рокли. Перлените огърлици бяха навсякъде. Бен се обърна към Амал и установи, че той пасва на обстановката повече от добре със своето копринено поло и скъпо дизайнерско палто. След това се огледа в близкото огледало. От там го гледаше брадясал тип с разрошена коса, облечен в протъркано кожено яке, избелели джинси и военни ботуши, които никак не се връзваха с дрескода на отбраната публика. Наложи се да забие хладен и настоятелен поглед в лицето на младата жена. Тя побърза да отмести очи.

— Снощи бяхме ей там — прошепна Амал и махна към излъсканата двойна врата в лявата част на фоайето. — Бална зала или нещо подобно. Не си спомням много добре.

Значи е време да освежим паметта ти, помисли си Бен и се насочи към вратата. Рецепционистката отново го изгледа, но никой не направи опит да го спре. Вратата се плъзна встрани. Озоваха се в огромна празна зала със струпани в далечния край маси и тапицирани столове.