Произход на политическия ред [bg]

Шимпанзетата защитават своите райони на действие като хората, но в други отношения са много различни. Мъжките и женските не се събират в семейства, за да отглеждат децата, а изграждат отделни мъжки и женски йерархии. Политиката на господство в тези йерархии обаче напомня политиката при човешки групи. Алфа–самецът в колония на шимпанзета не се ражда с този статус; също като Големия мъж в Меланезийското общество той трябва да го заслужи чрез изграждане на коалиции от поддръжници. Макар физическият размер и сила да имат значение, господство в крайна сметка се постига чрез способността да сътрудничиш с другите. Приматологът Франс де Ваал наблюдавал колония от отглеждани в зоопарка в холандския град Арнем шимпанзета и описва как две по–млади шимпанзета се съюзяват, за да изместят възрастния алфа – самец от позицията му. Веднага след като единият от узурпаторите постигнал статуса на алфа – самец, се нахвърлил срещу доскорошния си съюзник и го убил.

Установят ли веднъж господство мъжкото или женското шимпанзе в рамките на своята йерархия, те упражняват това, което може да бъде описано единствено като власт – способността да разрешават конфликти и да налагат правила въз основа на своя статус в йерархията. Шимпанзетата изразяват признаването на властта чрез покорен поздрав, няколко кратки изгрухтявания, последвани от дълбоки поклони, подаване на ръка на висшестоящия и целуване на краката му. Де Ваал описва едно шимпанзе, алфа–самка Мама, което сравнява с бабата в испанско или китайско семейство. „Когато напрежението в групата достигне кулминационната си точка, воюващите страни задължително се обръщат към нея – дори възрастните самци. Много пъти съм виждал как сериозен конфликт между два самеца в края на краищата приключва в ръцете ѝ. Вместо да прибягнат до физическа саморазправа, в кулминацията на сблъсъка съперниците изтичват при Мама с пронизителни крясъци."

Изграждането на коалиции в обществото на шимпанзетата не е директен процес и изисква нещо като способност за преценка на характера. Шимпанзетата – подобно на хората – са способни на измама и затова е необходима преценка дали потенциалните съюзници заслужават доверие. Дългогодишни наблюдатели на поведението на шимпанзетата в Арнем отбелязват, че всяко шимпанзе е със своя собствена индивидуалност и че някои заслужават по–голямо доверие от други. Де Ваал описва една самка – Пюист, която нападала изневиделица други шимпанзета или се преструвала, че приема сдобряване, само за да се възползва от отслабената бдителност на другото шимпанзе. В резултат на това ѝ поведение шимпанзетата с по–нисък ранг се научили да я отбягват.