Когато дойде паякът [bg]

— Сонеджи се свърза с нас снощи в полунощ. После се обади още веднъж към един часа. Не очаквахме да ни потърси толкова скоро. Никой от нас — започна тя. — Първото обаждане беше от района на Арлингтън13. Сонеджи даде да се разбере, че за децата няма да каже нищо, освен че Маги Дън и Майкъл Голдбърг са добре. Какво друго би могъл да каже? Не ни позволи да говорим с никое от децата, така че не знаем със сигурност как са. Звучеше много спокойно и личеше, че се владее.

— Записът на гласа му вече анализиран ли е? — попита Питман от мястото си до нея. Ако двамата със Сампсън бяхме странични наблюдатели, щяхме да се почувстваме добре, че човек като Питман е сред нас. Очевидно обаче никой не мислеше така.

— Прави се в момента — учтиво му отговори Фланаган.

Тя обърна на въпроса точно толкова внимание, колкото заслужаваше, без да проявява снизхождение. Владееше се много добре.

— Колко време е говорил по телефона? — попита юридическият съветник от министерството на правосъдието Ричард Галета.

— За съжаление не много дълго. По-точно трийсет и четири секунди — отговори Фланаган със същата вежлива компетентност.

Невъзмутима, но любезна. Умна.

Загледах я с любопитство. Очевидно се чувстваше уверено, изправена пред много хора. Чувал съм, че на нея се дължал успехът на няколко много сериозни операции на Службата за охрана през последните години, което ще рече, че е пожънала доста успехи.

— Когато стигнахме до уличния автомат в Арлингтън, него отдавна го нямаше там. Нямаше начин толкова скоро да ни сполети щастието — леко се усмихна тя и забелязах, че много от мъжете в стаята също й се усмихнаха.

— Защо, според вас, се е обадил? — попита съдия-изпълнителят от дъното на стаята.

Беше плешив, с шкембе и пушеше пура.

— Моля ви, нека да продължа — въздъхна Фланаган. — За съжаление не е само телефонното обаждане. Снощи Сонеджи е убил агента на ФБР Роджър Греъм. Извършил го е на алеята точно пред къщата на Греъм.

Трудно е да се разтърси един опитен екип като този, събран у семейство Дън. Новината за убийството на Роджър Греъм обаче го направи. Усетих, че ми се подкосяват краката. С Роджър бяхме споделили не едно опасно премеждие през последните няколко години. Когато работех с него, знаех че гърбът ми е прикрит. Не че се нуждаех от още поводи, за да ме сърбят ръцете да докопам Гари Сонеджи, но този беше повече от достатъчен.

Чудех се дали Сонеджи го знаеше. И ако да, то какво е имал предвид. Като психолог това убийство ме изпълваше с вледеняващ ужас. Показваше ми, че Сонеджи е организиран и достатъчно уверен в себе си, за да си играе с нас. И готов да убива. Не вещаеше добро за Маги Роуз Дън и Майкъл Голдбърг.

— Оставил ни е недвусмислено съобщение — продължи Фланаган. — Напечатано е на картонче или на нещо, което прилича на карта за библиотека. Отнася се до всички нас: „Роджър Греъм се имаше за голяма работа. Е, очевидно не е. Ако работиш по този случай, ти си в голяма опасност!“ Съобщението е подписано. Той нарича себе си „Сина на Линдбърг“.